В Първо вътрешно отделение, което е т.нар. правителствен сектор, освен президенти, премиери и министри се лекуват и големите български звезди. Тук завършват дните си Ванга, актрисата Невена Коканова, режисьорът Въло Радев, патриарх Максим, но там раждат и почти всички бременни с кардиологични усложнения
Едни от най-известните българи - актьори, писатели, художници, спортисти, се лекуват в Правителствена болница. От години База “Лозенец” е отворена за пациенти от цялата страна.
Основана през 1948 г. като Правителствена поликлиника, осигуряваща здравно и профилактично обслужване на служителите във висшите държавни и правителствени институции, днес “Лозенец” е образец за високотехнологична болница и модел за развитие на останалите болнични заведения. Там се правят и голяма част от трансплантациите на черен дроб и бъбреци, включително и детските.
Обичайно от екипа на Правителствена болница се избират лекарите, които се грижат за здравето на президента, шефа на парламента, министър-председателя.
От поликлиника през 1952 г. е преструктурирана на Правителствена обединена болница. Лекарите са настанени в сградите на Университетската болница по ендокринология. 12 години по-късно е преместена в нова сграда в кв. “Лозенец”, където е и днес.
Сградата е
проектирана и
построена по
световни образци
за средни по размер клинични заведения в паркова среда. Така се оформя като клинично заведение с основна насоченост профилактика, диагностика и лечение на висши партийни, държавни, правителствени и обществени дейци.
През 1983 г. болницата е преименувана на Първа клинична болница “Д-р Кирил Хавезов”. Следват години на промени в статута ѝ, без съществено да се изменят функциите. През април 1989 г. болницата е включена в състава на новосъздадената Военномедицинска академия и е преименувана в База “Лозенец”. През този период болницата започва да се специализира в инвазивната кардиология и кардиохирургията.
През 1994 г. тогавашното правителство решава да я преобразува отново в самостоятелно държавно лечебно заведение. Година по-късно преминава към Министерството на здравеопазването.
През 1999 г. “Лозенец” получава статут на национално многопрофилно лечебно заведение към МС. По-късно придобива статут на университетска и става учебно-клинична база на новия Медицински факултет в структурата на Софийския университет.
Днес почти всички клиники в болницата притежават 3-о ниво на компетентност. През последните години “Лозенец” се специализира в образната диагностика, инвазивната кардиология, ендоскопската хирургия.
Много известни български медици са лекували в Правителствена болница.
Нейни директори са били д-р Вера Филипова, д-р Кирил Хавезов, проф. Емил Стоянов, доц. Здравко Лазаров, д-р Тодор Герасимов.
От 1998 г. директор e проф. Любомир Спасов, кардиохирург и специалист в трансплантацията на черен дроб. Под негово ръководство за първи път в България са извършени уникални операции на сърце, трансплантации и др.
Днес болницата извършва всички трансплантации на бебета и деца под 5-годишна възраст. За периода 2012-2016 г. в България има 7 трансплантации на деца, от които 4 са в “Лозенец”.
Освен Тодор Живков, сред лекуваните в болницата са патриарх Максим, премиерът Бойко Борисов, който през 2013 г. получи хипертонична криза, проф. Божидар Димитров. През септември Деси Плевнелиева роди в “Лозенец” сина си Йоан, след като се омъжи за президента на България (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев. Няколко седмици след това пъкбе приет и
холивудският актьор
Силвестър Сталоун,
но само за рутинни прегледи. Бившият зам. финансов министър Нахит Зия дълго бе лекуван след тежка катастрофа край с. Микре на 8 декември 2006 г., а миналата година почина, без да се събуди от комата.
Освен държавни мъже и дами през годините Правителствена болница, без да е ясно формулирано, се грижи за най-известните българи в различни сфери. Тук завършват дните си Ванга, голямата актриса Невена Коканова, режисьорът Въло Радев, патриарх Максим.
Медицинският
факултет
През 2015 г. направлението “Медицина” в Софийския университет за пръв път е включено в рейтинговата система на университетите у нас. От общо 7708 студенти, които се обучават по медицина, 511 са в Медицинския факултет на СУ. В Медицинския университет - София, учат 5 пъти повече - 2544 студенти.
Рейтингът дава информация за реализацията на завършилите съответното направление през последните 5 г. Това е периодът 2010-2014 г., малко след като се е дипломирал първият випуск на Медицинския факултет към СУ.
Сред завършилите безработицата е едва 0,57%. 90% работят на позиция, за която се изисква висше образование. 72% се осигуряват в България, което най-вероятно означава, че останалите 28% се реализират в чужбина. Средният осигурителен доход на завършилите е 774 лева. За сравнение - безработицата сред завършилите Медицинския университет тогава е била 0,28%, реализиралите се навън са 35%, а средният им доход - 1155 лева.
Две години по-късно в Медицинския факултет на СУ вече се обучават 647 студенти, а в МУ - София - 3332, сочат данните от рейтинга на висшите училища за 2017 г. Подобряването на всички показатели за завършилите медицина в СУ е видимо - 0,23% безработица, 1306 лева среден осигурителен доход.
Коментари