Забавяне на договарянето на отстъпки може да спре достъпа до нови лекарства през 2019 г. За тази възможност предупреди Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, по време на дискусия за клиничните изпитвания. Сред очакваните терапии са медикаменти за онкологични и други тежки заболявания. 14 вече препоръчани за включване в списъка за реимбурсиране нямат ход, други 16 са в процедура за оценка. 

 Около 10 000 нови пациенти се включват всяка година в клинични изпитвания на над 500 центъра в България. Генерираният пряк финансов поток от тази дейност през през 2017 г., е 178 милиона лева, като 41 милиона от тях са плащания към бюджета като данъци, такси, осигуровки. 

Забавянето на навлизането на иновативни терапии може да направи клиничните проучвания още по-атрактивни за пациентите, както стана в Украйна, но пък ще отблъсне фармацевтичните компании да правят клинични изпитвания у нас, обясни Денев.

Тези терапии реално са възможност за иновативно и висококачествено лечение на пациентите без значение дали са осигурени. Освен това са възможност за достъп до последно поколение медикаменти 7-8 години, преди те да влязат за широко  използване, коментира д-р Иван Георгиев, председател на Управителния съвет на Българска асоциация по клинични проучвания. Той допълни, че клиничните изпитвания имат и рискове, поради което са въведени стриктни регулации за извършването им.

Едно от условията за разрешаване на изпитване е изследователите да имат достатъчно време за извършването им, за целта добрата практика е проектите да се поемат от специални екипи, които не се занимават с други пациенти, докато у нас изследователите го правят между другото, сподели притеснението си д-р Георгиев. Той добави, че България има отлична репутация в индустрията за клинични изпитвания. С пазарен дял от 1,1% през 2017 г. страната ни се нарежда на 20 място в света в този сектор. По думите му регулаторната рамка у нас в момента е много добра, с няколко останали дефицитни области като например неинтервенционалните изпитвания. Според него, основната заплаха е увеличаването на административните бариери особено в държавните болници.

Деян Денев изтъкна като постижение на медицината напредъка при лечението на ХИВ/СПИН - от остро фатално заболяване то се превръща в хронично контролирано състояние, а смъртността намалява с повече от 80%. Благодарение на новите терапии днес двама от трима онкоболни живеят 5 и повече години след диагностицирането им, а смъртността е намалена с 20%. Съществено подобрение на лечението, забавяйки прогреса на заболяването и намалявайки броя на кризите, се отбелязва и при лечението на множествената склероза. Новите терапии за ревматоидния артрит се фокусират върху забавянето на прогреса на заболяването. При лечението на хепатит С успеваемостта на иновативните лекарства е над 97%, продължителността на живот се увеличава средно с 13 години, а предотвратимите смъртни случаи на година са 841. Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда. Благодарение на иновативните терапии 5-годишната преживяемост при тях е значително увеличена в сравнение със 60-те години на миналия век. При ходжкиновия лимфом тя достига до 89%, при неходжкиновия лимфом – 73%, а при левкемията и миелома съответно до 63% и 50%.

Очакваните иновации, които ще дадат по-добри възможности за лечението на пациентите в бъдеще, са свързани с комбинираните терапии, CAR-T клетъчните терапии, имунните и генните терапии.