Световната мания направи си слайм добавя нови алергии

Свръхреакцията към текстилни бои дръпна до 2-о място lпо честота сред контактните алергии, измести кобалта.

Ако нямате дете в начална училищна възраст, ще се изненадате, че в топ 3 на търсенията в интернет “Как да си направя... ?” се нарежда слаймът, популярен у нас като желе за игра.

Към момента след

въпроса излизат над

100 милиона отговора

Никой не може да каже каква част от предложените рецепти са грешни или опасни. Нито пък има гаранция колко грамотно ще бъдат изпълнени в домашни условия особено от деца. 

Любопитната класация откриват кожни лекари, които проучват световната мания по самоделката по повод на “нови” алергии от онова слузоподобно нещо, дето децата си умират да разтягат, мачкат, пляскат, тъпчат. Съставките в продаваните в търговската мрежа готови желета са контролирани по европейските директиви, но разпространяваните рецепти за собствено производство често включват продукти и количества, които може да са дразнещи.

Оказва се, че в домашно приготвения материал за игра може да са замаскирани вещества с алергенен потенциал. И е въпрос на професионален инат дерматологът да стигне до причината за иначе необясними кожни алергии при деца. Такива случаи бяха докладвани от лекари от София и Плевен в рамките на организиран от Българското дерматологично дружество научен форум в столицата.

Най-често препоръчваните базови “суровини” във видеа и рецепти в мрежата са течни лепила, боракс, оцветители, а в претендиращи да са щадящи към кожата - разтвори за лещи за очи. Към това се надграждат пяна за бръснене, шампоани, масла, аромати, лъщящи брокати с неизследвани съставки за всевъзможни цели и каквото още е измислил авторът на рецептата. Това залага и теоретично безкраен списък от възможни алергени, но основните страхове за кожно раздразнение и изгаряния са заради елемента бор в

боракса, който

прави сместа

толкова лепкава

Излагането на прекомерни нива бор се смята за рисково, а със сигурност не само дете, но и неспециалист възрастен не може да прецени къде минава допустимата граница. Най-крайните предупреждения на канадски лекари и британски родителски асоциации са, че големите количества бор може да влияят дори върху репродуктивното здраве и експозицията трябва да бъде ограничена най-вече при подрастващи. Противоположният лагер успокоява, че докато разтегателната “глина” е в ръцете на децата, а не в устата им, рискът е умерен.

Европейската директива за безопасност определя като таван на съдържанието на бор 300 милиграма на килограм субстанция. Експертите разпространяват предупреждения, че домашните продукти, направени при смесване на различни вещества, не могат да се смятат за безопасни.

Алерголозите и токсиколозите напомнят и за рисковете от въздействието на лепилата и всевъзможните оцветители, които най-често се препоръчват като база за домашно приготвен слайм. В някои "авторски" предложения се включват дори продукти, използвани в строителството.

Производството на пластилиноподобния, но много по-забавен поради свойството да се разтяга слайм започва още

през 80-те години,

когато еластичният

материал има

скромна роля -

главно в терапиите

за свърхактивни деца

и в лечебните артзанимания за овладяване на агресивни състояния. Нещо като онези азиатски практики с чучела, върху които напрегнати хора си изливат гнева и после успокоени и хрисими продължават напред.

Слаймът все пак е нещо много по-широко от средство за разтоварване на негативната енергия. Той дава невероятни възможности за задоволяване на вродения у човека стремеж да създава нещо с ръце, поощрява въображението и освен това играта с лепкавата слуз е увличащо забавна.

Още по-изкушаващо за децата е да си направят "евтин" слайм сами. Това обаче е кауза пердута по няколко причини. Кажете им го.

За да е наистина впечатляващо - лепкаво, разтегливо и красиво оцветено като на снимките в социалните мрежи, а едновременно с това - сигурно от здравна гледна точка, за безопасно желе са нужни скъпи изходни материали. Както и големи химически и медицински познания за безрисково съотношение на продуктите и техниката на приготвяне. Допълнителен аргумент е, че дори и при перфектно изпълнение и мерки за безопасност някои хора просто ще проявят алергия. Защо?

Днес всеки трети човек е минал през някаква кожна алергия, а прогнозите са, че до 2050 г. всяко второ дете в развитите държави ще се ражда с предразположение за атопия. Това съобщи доц. Жана Казанджиева, дм, председател на секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество и координатор на кампанията за безплатни консултации за кожни алергии от 12 до 14 ноември. У нас има голям интерес към инициативата, тъй като здравната каса не покрива тестуването за алергия и хората трябва да си плащат изследването. В рамките на европейската инициатива дерматолози за десета поредна година ще приемат и тестуват без такса пациенти в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Варна. Освен в държавните университетски болници в тези градове ще преглеждат про боно и кожни лекари в “Евродерма” и “Токуда”, както и в кожното отделение на болницата в Русе. За включване в графика им желаещите трябва да се запишат предварително.

Резултатите от последното тестуване сочат като най-разпространен алерген никела, но изненадващо на второ място, където беше позициониран досега кобалтът, излизат алергии към текстилни бои, обясни доц. Казанджиева. За такава алергия подсказват кожни реакции в зоните, които са в плътен контакт с дрехите или върху места с повече потни жлези.

От общо 87 000

химикала край нас

3700 са възможни

контактни алергени,

добави доц. Здравка Дерменджиева.

За последните години атопичният дерматит е увеличил 3 пъти честотата си и вече е проблем за около 30% от децата и 10% от възрастните. Тяхната кожа реагира със свръхчувствителност към вещества и продукти, които за останалите хора са абсолютно неутрални. Освен това са предразположени да проявяват и всички други типове алергии.