Здравната каса вече ще решава за лечението в чужбина и трансплантациите (Обзор)

Фондът за лечение на деца се закрива

Депутатите гласуват за всяка нова болница

4,35 млрд. лв. ще харчи НЗОК догодина, най-много за лекарства, болници, дългове

Ще има повече направления за скъпи изследвания като ядрено-магнитен резонанс

4,35 млрд. лв. бюджет на здравната каса за 2019 г. - увеличение с 490 млн. лв. спрямо тази година.

Това одобри надзорният ѝ съвет. Заседанието се проведе при здравния министър Кирил Ананиев.

Най-много от средствата ще се заделят за болници - над 2 млрд. лв., и за лекарства - близо 1,11 млрд. лв. А за покриване на стари задължения като тези към чуждите здравни фондове - малко над 160 млн. лв.

Значително увеличение спрямо това за 2018 г. има в парите за джипита и специалисти. Общо 225 млн. лв., или

с 18 млн. повече,

ще има за

джипитата

Това е със 7 млн. лв. повече от средстата за общопрактикуващите лекари сега. За специалистите пък средствата са 250 млн. лв. - с 28 млн. лв. повече спрямо тази и с 31 млн. лв. спрямо 2017 г.

Слага се акцент върху профилактиката. “Ще се опитаме да въведем критерии за наблюдение и отговорност от страна на лекарите и индикатори на резултатите от профилактиката на пациентите. Предвиждаме допълнителни направления за изследвания, свързани с пренатална диагностика на бременни в риск, и по-скъпоструващи и високоспециализирани изследвания като ядрено-магнитен резонанс”, обясни зам. здравният министър и шеф на надзора на НЗОК Жени Начева.

По думите ѝ проектозаконът за бюджета на касата бил подкрепен единодушно, въпреки че от 9-имата членове на надзора “за” са гласували 6-има. Оля Василева от КРИБ е била против (позицията виж карето), а представителите на Българската стопанска камара и “Подкрепа” са се въздържали. Причината - сериозни промени в основни здравни закони и в системата изобщо, които се въвеждат с над 40 страници преходни и заключителни разпоредби и без обществено обсъждане. Освен това в петък до членовете на надзора е бил изпратен само проект, съдържащ цифрите, а едва вечерта са постъпили и допълнителните разпоредби, разказаха участници.

Една от най-големите промени е закриването на Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина, чиито функции и дейност се изземат от НЗОК.

“Това е експеримент. Там няма експертен потенциал, който да се справи с тази специфична работа”, коментира Пенка Георгиева от обществения съвет на фонда. Съветът вероятно също ще бъде закрит и това ще доведе до липса на прозрачност, предупреди тя. “Общественият съвет е тема, която тепърва ще се обсъжда, но ще има пълна прозрачност за решенията на касата”, увери Начева. 

Втората голяма промяна е създаването на ново мегазвено, което обединява медицинския одит и агенцията по трансплантации - агенция “Медицински надзор”. Изпълнителният ѝ директор ще се назначава от здравния министър, но след съгласуване с премиера, а дейността, структурата и организацията на работата ѝ ще се определят от МС.

“Целта е да се оптимизира контролната дейност. Тази агенция ще контролира медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика, финансовия стандарт за болниците, новото им прелицензиране, както и разрешаването на трансплантационна дейност на болниците. Наблюдението за това дали пациентът трябва да бъде трансплантиран, или не по условия и ред, определени от министъра и НЗОК, ще се случва в касата”, обясни Начева. (Какво още ще прави новата агенция - виж долу.)

С промените

ще се ограничи

възможността

лекарите да

практикуват на

няколко места, както и разкриването на нови болници, разрешението за което вече ще се дава от Народното събрание. 

“Всички промени тепърва ще се обсъждат на ниво Министерски съвет, Съвета за тристранно сътрудничество и парламента. Нашето желание е с тях да се гарантира ефективно разпределение и усвояване на средствата през 2019 г.”, допълни Начева.

Идеята за прехвърляне на Фонда за деца към здравната каса бе в управленската програма на д-р Дечо Дечев при избора му за шеф на НЗОК. За първи път обаче бе лансирана от здравния министър Кирил Ананиев в интервю за “24 часа”.

Оля Василева, КРИБ: Нужен е повече контрол, но не по този начин

Подкрепям и приветствам решението за допълнителните 490 млн. лв. в системата, защото те са необходими, но с това приключват положителните коментари по проектобюджета на здравната каса.”

Това каза Оля Василева, представител на КРИБ в Надзорния съвет на здравната каса, пред “24 часа”. Тя е единственият член, който не подкрепи проектобюджета, но е категорична, че това е нейната лична позиция.

Според Василева системата наистина се нуждае от реформа и повече контрол, но залагането на подобни промени в преходните и заключителни разпоредби не е редно, защото лишава заинтересованите страни от възможността публично да ги обсъдят и да изразят мнение.

Всички болници на проверка за прелицензиране от новия медицински надзор

Всички болници в страната да минат през проверка за прелицензиране.

Това предвижда една от промените в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на здравната каса за 2018 г., приети вчера от надзорния ѝ съвет.

Проверката ще се извърши от новосформираната агенция “Медицински надзор”. Тя ще проверява дали болниците отговарят на здравните изисквания, дали спазват правата на пациентите, медицинските стандарти и тези за финансова дейност и др.

От решението на новия орган ще зависи дали болниците ще запазят, или не лиценза си за дейностите, които изпълняват.

“По този начин всички административни режими, свързани с регистрация или разрешаване на осъществяването на лечебна дейност от всички лечебни заведения, независимо от техния вид, както и по отношение на всички дейности, извършвани от тях, ще се осъществяват от един държавен орган. Той ще осъществява и контрола върху тези дейности”, пише в мотивите към проекта за създаване на новата агенция.

Според хора от сектора най-засегнати можело да се окажат общинските болници. Освен това имало опасения, че подобна мярка крие корупционен риск заради съсредоточаването на всички разрешителни режими и контрола по спазването им на едно и също място.