Синдромът на Аспергер е приписван на Путин, Бил Гейтс, Лео Меси и др.

Едно от аутистичните разстройства губи името си, след като се оказа, че неговият откривател е участвал в нацистката програма за расова хигиена. Синдромът на Аспергер бе заличен от Регистъра на болестите на Световната здравна организация и вече се обозначава с по-общото название "разстройство от аутистичния спектър".

Документи, смятани за унищожени, разкриха, че австрийският лекар Ханс Аспергер е изпращал деца с аутизъм в клиника за умъртвяване, съобщи Би Би Си.

Досега Аспергер бе превъзнасян като откривател на аутизма. Той пръв описва повечето от характеристиките на т.нар. от него "аутистична психопатия". Те стават основа за диагностициране на разстройство, наречено в негова чест след смъртта му "Синдром на Аспергер". Той се открива при малко над 1% от хората. Приписват го на руския президент Владимир Путин, на милиардера Бил Гейтс, на футболиста Лионел Меси и др.

Приживе Аспергер нееднократно твърди, че е защитавал пациентите си от нацисткия режим и че е бил преследван от Гестапо заради грижите му за "душевноболни и непълноценни" според собствените му думи деца. До смъртта му през 1980 г. Аспергер е смятан за противник на нацистката идеология, която сам нарича "нечовешка".

"Никога не съм възприемал Хитлеровата теза, че животът на умствено ограничените хора е безполезен. Иначе казано, не съм уведомявал здравните власти за хора с умствено изоставане и това ме поставяше в опасна ситуация", заявява д-р Аспергер в едно интервю. И добавя, че директорът на болницата във Виена го е бранил от Гестапо въпреки антинацистките му възгледи.

Наскоро обаче австрийският изследовател Хервиг Чех разкри документи, според които д-р Аспергер е изпращал болни деца в клиниката за "евтаназия" "Шпигелгрунд". В нея са убити 789 деца било с инжекция, било с отровен газ. Още повече деца умират в клиниката при медицински експерименти, от глад или от заразни болести.

"Документите показват, че Аспергер активно е участвал в програмата за евтаназиране на деца и че е награждаван от нацисткия режим за това. Заради своята отдаденост на програмата и преданост към режима той е получавал възможности да се издигне", пише Чех.

Освен това Аспергер е легитимирал публично политиката на "расова хигиена", включително принудителните стерилизации. Така той си е спечелил репутация сред лидерите на нацистката партия като "блюстител на расовата хигиена", става ясно от документ, цитиран от Хервиг Чех.

Аспергер публикува своята дефиниция за аутизма през 1944 г. Тя много наподобява дефиниция, формулирана от руската невроложка Груня Сухарева през 1926 г. Аспергер описва общи черти в поведението на 4 момчета, а именно: "неспособни са на съчувствие, не могат да създават приятелства, говорят си сами, някаква особена дейност (например редене на консерви една върху друга) ги поглъща изцяло, непохватни и тромави са".

Но Аспергер отбелязва, че някои аутистични деца по-късно развиват специалните си заложби и имат успешна кариера. Едно от тях става професор по астрономия и поправя грешка, която е открил още като студент в трудовете на Нютон. Пациент на Аспергер е била и австрийската писателка и Нобелов лауреат Елфрида Йелинек.

Като малък самият Аспергер е бил саможив и затворен. Странял от хората, но имал големи литературни заложби и без да го карат декламирал стихове на съучениците си. Освен това обичал да се самоцитира и често говорел за себе си в трето лице.

Херта Шрайбер в клиниката "Шпигелгрунд". Тя умира на третия месец след приемането и тъкмо навършила 3 години.
Херта Шрайбер в клиниката "Шпигелгрунд". Тя умира на третия месец след приемането и тъкмо навършила 3 години.