Действа от 2 до 4 месеца и прекъсва всякаква зависимост

Древните египтяни, шумерите, гърците и много други са били наясно със свойствата на опиумния мак и са го използвали много широко. Така правят и днешните лекари. Медикаментите от маковия сок като морфин, кодеин, оксикодон и хидрокодон, наричани общо опиати, са в основата на всички препарати срещу болка и се използват в болниците по цял свят.

За нещастие към тях се привиква много бързо. Нелегалната им употреба е достигнала мащаба на епидемия. И то не само сред тези, които нарочно и съзнателно започват да вземат наркотици, за да се отпуснат и да им стане хубаво. На много наркомани опиатът е бил предписан съвсем законно от лекар, но се оказало, че те не могат да го спрат. Резултатът е твърде много смъртни случаи.

Ето защо учените отдавна търсят начини как да възпрат опиталите опиати да престанат да ги вземат. Наскоро "Икономист" съобщи за първи успех в това търсене. Екипът на д-р Ким Янда от института "Скрип" в Ла Йола, Калифорния, е създал антиопиумна ваксина.

Ваксините действат, като приучват имунната система да разпознава дадена молекула като заплаха и в отговор да създава антитела за тази молекула. Антителата са специални имунни белтъци, които са способни да разпознават дадени молекули и да се закачват за тях, като по този начин блокират нормалното им действие.

Обикновено като молекулни мишени във ваксините се използват части от патогени (вируси или бактерии) и дори цели микроби, но неутрализирани. И тъй като опиатите не провокират с нищо имунната система, те могат да бъдат накарани да го направят само ако бъдат химически "защипани" с подходящ белтък. Той ще подмами имунната система да произведе антитела срещу опиатите.

Досега този подход не бе довел до създаване на ефикасна ваксина, - произвежданите антитела срещу опиати не можеха да се прикрепят достатъчно здраво към мишените си, за да спрат действието на опиата. Д-р Янда казва, че е открил защо е така. Според него защипаните с белтък версии на наркотиците, наричани хаптени, не наподобяват достатъчно истинските наркотици. В частност, с цел да улеснят прикрепването на хаптена към белтъка-носител, досега учените са подменяли една от метиловите групи в него (тя е от 1 въглероден и 3 водородни атома) с амидна група (1 азотен и 2 водородни атома).

Д-р Янда направил опити с хаптени на оксикодона и хидрокодона - два от най-често предписваните опиати. Но ги свързал с белтъците чрез метиленови групи (1 въглероден и 2, а не 3, водородни атома с двойна, а не единична връзка). Така много точно наподобил метиловата структура на опиатите и постигнал здраво прикрепяне на антителата.

Щом приготвил два варианта на ваксината с двата хаптена, екипът на д-р Янда я инжектирал на две групи мишки. На трета група, която служела за контролна, инжектирали разтвор на соли. След това дали на трите групи съответния опиат - оксикодон и хидрокодон в чист вид. Изчакали да подейства и нагрели силно опашките и лапите на мишките, за да индуцират болка. Ваксинираните много по-бързо реагирали на горещината в сравнение с тези, които получили соли вместо хаптени. Това означава, че ваксината е подействала и успешно блокира наркотичния ефект.

Нещо повече - при следващите експерименти се доказва, че това блокиране е налице от 2 до 4 месеца. Ако ефектът е подобен и при човека, този период е достатъчно дълъг, за да се прекъсне всякаква зависимост. Но и достатъчно къс, за да позволи на лекарите и за в бъдеще да предписват същия опиат на пациента.

Ваксините на д-р Янда освен това предпазват и от смъртоносна свръхдоза. Когато екипът му инжектирал много висока доза хидрокодон на мишки от контролната група (неваксинирани), само 25% от тях са останали живи на следващия ден. При ваксинираните животни оцелелите са били 62,5%. Подобно е съотношението и при инжектиране на свръхдоза оксикодон - 14,2% спрямо 37,5%.

Според д-р Янда тези резултати показват, че антителата, породени от новите ваксини, се свързват много по-здраво с циркулиращите в кръвта молекули на опиата. Ако е прав и ако подобен имунен отговор бъде регистриран и при хората, това е пътят към спасението на наркоманите по цял свят от тяхната зависимост.

Що е дрога?

Дрога е всяка психоактивна субстанция, водеща до злоупотреба и зависимост. Популярната представа за нея има 4 аспекта: упадък, принуда, безотговорност и оскотяване.

Заради химичното разнообразие на веществата, водещи до зависимост, фармакологичната им класификация е трудна и се обляга предимно на ефекта от действието им върху централната нервна система. Юридическата класификация различава два типа субстанции, поставени под контрола на ООН - наркотици (подредени в 4 групи според риска) и медикаментозни психотропни вещества. Виенската конвенция от 1971 г. (подписана от над 100 страни) налага забрана на наркотиците и надзор, осъществяван от Световната здравна организация.

От 1970 г. се прави разграничение на дрогите на меки и твърди. Меките нямат силни токсични ефекти и употребата им не води до зависимост. Например ЛСД е слабо токсичен соматично и не създава зависимост, но е много вреден на психично ниво. Смята се, че меките дроги растат спонтанно в природата или се отглеждат (канабис, опиум, кет, кока, пейотл, халюциногенни гъби, тютюн, алкохол, чай, кафе, шоколад и др.) А твърдите се получават чрез химически синтез или екстракция (морфин и хероин, кокаин и крек, метадон, ЛСД, синтетични аналгетици, амфетамини, псилоцибин, мескалин и др.)

В Европа индивидуалната проста употреба на всякакъв наркотик е забранена в 4 държави: Франция, Люксембург, Финландия и Португалия.

Тялото си ги прави само

Мозъкът и някои жлези произвеждат силни химикали, които влияят на настроението, мислите и действията. Те се наричат едногенни дроги, т.е. "направени отвътре". Наподобяват твърде много външните химикали, които променят съзнанието.

Откриването на ендогенните дроги е скорошен научен пробив. През 1950 г. става ясно, че психоактивните вещества действат, като се свързват със специални рецептори в нервните клетки, както ключът влиза в ключалката. Само когато молекула на дрогата "щракне" в рецептора, който й съответства, предизвиква ефект. Например кара нервната клетка да изпразва електрически импулс или й пречи да го направи.

Установява се също, че морфинът и хероинът (който бързо се разгражда в организма до морфин и става активен) се свързват със специални опиатни рецептори в клетките в определени зони на мозъка.

Но защо мозъкът има рецептори, съответстващи на молекули в цветето мак? Оказва се, че в него се синтезират вещества, чиито молекули по форма случайно наподобяват опиатните молекули. През 1975 г. тази група вещества бе открита и те бяха наречени ендорфини. Те са собствените наркотици на мозъка и предизвикват повечето от ефектите на опиумните дроги, включително еуфория и намаляване на болката.

Все още не се знае защо човешкият мозък и опиумният мак, които са толкова различни, са развили химикали с идентични ефекти. Това може да е само съвпадение, но може и да издава дълбоко взаимоотношение между хората и растенията.

Освен собствени наркотици тялото произвежда и дроги от другите категории - стимуланти като адреналин и норадреналин, депресанти като ГАБА (гама-аминобутирова киселина) и серотонин, полови хормони, които са най-могъщите антидепресанти, и психоделици като ДМТ (диметил-триптамин), секретиран от хипофизата.