Тогава хапят комарите от най-масовия вид у нас

Вирусът на западнонилската треска рядко се предава от човек на човек. Няма никакъв риск да се хване при докосване, целувка, сексуален контакт. Човек може да се зарази от друг в изключителни случаи - кръвопреливане или присаждане на орган от болен дарител. За България това е казуистика. Но и в държавите с повече донори и болни в ЕС има гаранция - в сила е забрана да кръводаряват пребивавалите наскоро в огнища на нилска треска.

Заразата се разнася от комари. Те се сдобиват с вируса, когато пият кръв от инфектирани птици. Особено прелетните, но и местни видове като гарваните.

Вирусът живее и се множи в комара и се предава на следваща жертва от слюнката на насекомото, когато то хапе човек или животно. Особено податливи са конете, но за разлика от хората за тях има ваксина. Така в Европа в момента са активни поне 77 огнища на треската - в Италия (41), Унгария (31) и Гърция (5).

Мит е, че заразява само тигровият комар, който се среща от няколко години и у нас. Тукашните комари също заразяват. Хапят само женските, тъй като белтъчините от кръвта са от решаващо значение да продължат рода. Те са най-настървени призори и по здрач. В тези часове вероятността да пият човешка кръв е най-голяма. Пропорционално на нея расте и рискът от зараза с  вируса “Западен Нил”.

Обаче сравнително по-малобройните тигрови комари са активни и денем.

Усилията на държавно и местно ниво трябва да са за редовно пръскане срещу комари в населените места от ранна пролет до късна есен. Както и за пресушаване на заблатени места. Пръскането с препарати не дава гаранция, особено в дъждовен топъл сезон като тази година. Но то намалява риска.

Възможностите за лична защита също не са много: избягване на места с много комари, затворено облекло, химическа защита от насекоми, замрежване на прозорците.

На първо място да се носят дрехи с дълги крачоли и ръкави - трудно в горещи дни, и да се използват репеленти - препарати, които отблъскват насекоми. Срокът на защитата се променя според различните концентрации и видове репеленти. При продължителна разходка, поход, на къмпинг - силни препарати. Но да не се третира цялата открита кожа и да не се пръска по главата, а по краката и ръцете. Репеленти не се прилагат на бебета и на малки деца, а на чувствителни хора се пръскат върху дрехите.

Златното правило според педиатрите е малките да не се пръскат директно, а родителите да сложат препарат на ръцете си и с тях да намажат около глезените детето, но не и по ръцете, тъй като може да ги сложи в устата си.

Не се пръска върху раздразнено място или рани. Действа се предпазливо и при възрастни с атопичен дерматит и нетолерантна кожа.

След прибиране се препоръчва вземане на душ или поне обработената кожа да се измие със сапун и вода.

Като мярка срещу размножаването на комарите се препоръчва редовно да се изсипват подложките на саксии на терасите, за да не се задържа постоянно вода. “Люпилни” са и опаковки, счупени предмети, гуми, в които застоява дъждовна вода.

След бума в Европа (вижте стремителната линия на увеличаване на болните през летните седмици това лято по данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията) беше очаквано и у нас да се появят болни. Доказаните сега случаи едва ли са първи и със сигурност ще се установяват нови. Най-вероятно част от менингитите (възпаление на мозъчните обвивки) и енцефалитите (възпаления на мозъка) през последните няколко години са били свързани с вируса “Западен Нил.” Сред инфекционистите е популярна шегата, че не може да откриеш нещо, което не търсиш. За това предразполага и безсимптомното протичане при 80% от заразените. При останалите може да се появят грипоподобни оплаквания - висока температура, главоболие, мускулен дискомфорт, повръщане. Възможни са и подуване на лимфните възли, обрив по гърдите, корема, гърба.

Няма специфично лечение и ваксина срещу вируса. В по-тежки случаи при неврологични поражения се постъпва в болница за поддържащо лечение. Правят се венозни вливания, дават се болкоуспокояващи и за сваляне на температурата, при нужда се подпомага дишането. След овладяване на острото възпаление се включва рехабилитация. В около 1% от случаите организмът не успява да се справи. Фатално може да е възпалението при старци или хора със срината имунна система.