Защо на младини човек тича по-бързо? Защото при бягане над 50-годишна възраст мскулите на краката се натоварват по различен начин.

И науката, и статистиката потвърждават това, което се вижда с просто око - с напредването на възрастта и най-големите спринтьори се забавят.

В момента най-бързият маратонец в света е 30-годишен. Рекордът му е 2:02:30 часа. Това е с близо час по-бързо от постижението на един канадец, световен рекордьор в групата на 70-75 годишните с 2:54:48 часа. Той след време стана и световен рекордьор в групата на 80-85 годишните с 3:15:54 часа. На вас дори това може да ви се вижда шеметно, но само за 10 г. този човек е станал с цели 20 минути по-бавен.

Логично - забавянето върви с остаряването. Отдавна е измерено, че капацитетът на белите дробове спада след 40-годишна възраст и този спад е с 10% за всяко следващо десетилетие дори и да тренирате неуморно. Поради това един 60-годишен спортист е по-издръжлив от връстниците си, които не тичат, но изостава от 50-годишните спортисти.

Спадаща издръжливост не означава автоматично по-бавно тичане, но на практика става точно това. Кинезиологът Пол де Вита, шеф на американското Дружество по биометрия, проучил защо. Той стана прочут през 2000 г. с откритието, че старите хора ходят с все по-къси крачки и разчитат все по-малко на мускулите при глезена, а все повече на бедрените мускули.

Може би същото важи и за бегачите, допуснал д-р Де Вита и го проверил със 110 опитни бегачи на възраст от 23 до 59 г. Пуснал ги да тичат по писта, която измерва силата, с която стъпват.

Оказало се, че с възрастта настъпват големи промени в тичането. С всяко десетилетие отгоре бегачите смалявали крачката и снижавали темпото с около 20%. При 40-годишните спадала рязко силата на мускулите в долната част на крака и особено на тези около глезена. Спадал и натискът при всяка крачка, а и кракът не се вдигал толкова високо, колкото при младите бегачи. При 50-годишните тези промени се задълбочавали.

Но за разлика от ходенето те не се компенсират с повече напрягане на бедрените мускули. Причината според д-р Де Вита се крие в износването. Травмите на ахилесовото сухожилие и на глезена зачестяват с напредване на възрастта на бегача вероятно защото тези тъкани стават особено крехки. И за да избегне травмите, бегачът инстинктивно забавя темпото. Забавянето се явява адаптация за предпазване, заключава д-р Де Вито.