Малко повече от 40% от смъртните случаи у нас са могли да бъдат предотвратени при наличие на оптимално здравеопазване. Те не биха се случили, ако е имало ефективна здравна система и качествени медицински услуги и технологии, сочи анализ на Евростат за "предотвратимата смърт" в ЕС през 2016 г.

Средният показател в ЕС за "предотвратима смърт" е 33% а най-много неадекватни смъртни случаи, които биха могли да бъдат предотвратени, са регистрирани в Румъния - близо 49% или почти половината от всички смъртни случаи там.

Според анализа най-много българи са умрели у нас през 2016 г. от болести на кръвообращението - 1131 на 100 хиляди души население. Това е близо 4 пъти повече от средното за ЕС - 350 на 100 хиляди души.

По данни на НСИ у нас през 2017 г. са умрели почти 110 000 души. Близо 72 000 от тях (65%), са жертви на болести на кръвообращението. Този вид смъртност е водещ у нас.

Втората най-голяма група болести, от които са умирали българи, са раковите - около 17 000, или 240 на 100 хиляди души. Това съотношени е близо до средното за ЕС - 262 умрели от рак на 100 хиляди.

Най-малко са били смъртните случаи у нас при транспортни инциденти или самоубийства - по 9 на 100 хиляди души, а за ЕС те са съответно 7 и 11 случая на 100 хиляди души население в ЕС.

Над половин милион смъртни случаи са били преотвратими в ЕС

Близо 570 000 неадекватни смъртни случая или около 33% от всички в ЕС са могли да бъдат избегнати чрез качествени медицински услуги и технологии, показва анализът на Евростат. Общият брой на умрелите в ЕС през 2016 г. е бил 1,7 млн. Това означава, че една смърт от три в ЕС е могла да бъде преотвратена.

Най-честата причина за смърт в ЕС са отново болестите на сърцето - около 180 000 от техните жертви са могли да бъдат спасени. Следват сърдечните удари - около 90 000 или 6% от общата смъртност, също са могли да бъдат предотвратени. Други болести с преотвратим фатален край са ракът на дебелото черво - 66 000 предотвратими случая, и рак на гърдата - около 50 000.

Според данните на Евростат най-качествено здравеопазване и съответно най-нисък дял неадекватни смъртни случаи, има във Франция - 25%, Белгия и Дания - 26%, Холандия - 28% и Полша - 30 на сто.

В другия край на скалата с най-висок процент смъртни случаи, които са могли да бъдат избегнати, са Румъния - 49%, Латвия и Литва - по 47%, Словакия - 44%, България - 42%, Хърватия и Унгария - с по 41 на сто.

Според анализа на Евростат индикаторите за смъртните случаи в страните-членки на ЕС трябва да се използват в глобален контекст при оценките на здравните системи в страните на ЕС.

Макар показателят за смъртност да не е позволява прецизно измерване на качеството на здравните грижи в държавите, той дава индикация за качеството и ефективността на здравните системи в дадена страна, отчита Евростат.