Няма един организатор на протеста. Намерили се

покрай тъжните си лични истории и опита да

накарат системата да работи по нов начин, обясняват

жените, които - както се оказа, свалят и връщат министри

Никой не ни е давал задача да излезем на протест! Това казват майките, които - както се оказа, могат да свалят и после да върнат един министър на поста му.

Според жените подозренията на премиера идват от онзи гаф на охраната на парламента на 18 април, когато те не бяха допуснати за срещи с депутатите заради надписа на тениските им “Системата ни убива”. Тогава БСП раздуха скандала, лидерката Корнелия Нинова излезе да се види с майките, а социалистите поискаха оставката на зам.-шефа на парламента от ГЕРБ Емил Христов, който водеше въпросното заседание. В крайна сметка на другия ден жените се видяха и с мнозинството.

Майките на деца с увреждания

протестират

от 6 години.

От 1 юни

опънаха

палатка

пред парламента и се редуват да дежурят в нея. Искането - спешно да се приеме Закон за личната помощ. Протестът се разпространи и в страната, а палатки започнаха да се появяват и в Добрич, Варна, Бургас, Русе.

Намерили са се покрай общите си проблеми, взаимната помощ и личните си тъжни истории.

Сред най-активните е Ина Маринова, която участва в протестите вече шест години. Тя е майка на 16-годишната Вики, родена с множество увреждания - недоносена, незряща и с пълен комплект неврологични заболявания. “Още

щом излязохме от

болницата, останахме

на улицата. Всичко съм

правила сама

- лечения и рехабилитация. Няма подкрепа от никакви институции, когато детето ми стана почти на 4 години, разбрах какво е ТЕЛК”, разказа Ина преди време пред “24 часа”.

Сред активните майки е и Вера Иванова, която е председател на Конфедерацията на защита правата на децата.

“Моята дъщеря е на 13 г., с множество увреждания. Тя е като малко бебе, защото е с епилепсия, детска церебрална парализа, с интелектуални затруднения и зависи 100% от нас. Но тя трябва да бъде интегрирана и да води нормален живот.”

Това пък е тъжната лична история на Надежда Василева - една от майките, които вчера дежуряха в лагера до парламента. Тя записала детето на училище, но понеже е на памперси и в инвалидна количка, намало как да ходи. Няма персонал, който да помага на такива деца въпреки изискванията на закона да бъдат интегрирани в училищата. Сега у тях идва учителка два пъти седмично, но седи по 15 минути.

След много усилия майката успява да намери и център за допълнително подпомагане, но единият родител трябва да е непрекъснато вкъщи, защото няма къде такова дете остане цял ден. А за да стигне до центъра, Надежда поръчва бусче от Столична община. То обаче разкарва много деца и трябва да се заявява по телефона. “Ти

малко или много

полудяваш,

защото аз в четвъртък или петък трябва да звънна в общината и да го резервирам, трябва да се обадя на всеки от трите центъра, за да кажа дали ще дойдем, трябва да отида до личния лекар да ми напише протокол за лекарства, после да ги заявя в аптеката. Ти живееш на високи обороти и нямаш време за себе си. Вече не си пълноценен, а само обгрижваш лицето с увреждания”, описва един свой ден майката.

“С всичките тези диагнози на моето дете колко лекарства има, а му осигуряват два медикамента по диагноза. Всичко друго родителите купуват. Чували сте и за трафика на лекарства, който правим -

нарушаваме закони и

отиваме да купим

лекарства зад граница”,

разказа Надежда.

Държавата ѝ отпуска инвалидна количка за възрастен, когато момиченцето е на 12 месеца... “Държавата ми отпуска 496 лв. за нея, а аз я купих за 2640 лв., защото помощното средство, което отпускат, не е пригодено за нея и може да развие сколиоза и се изкривява”, гневи се Надежда, която от 1 юни дежури в лагера. Пари има, но са насочени неправилно, убедена е тя, както и останалите майки, затова виждат решението в Закон за личната помощ.

Венелина Казанджиева отглежда дете със синдрома на Даун. Тя също още от 1 юни протестира за нов закон. “Момчето ми има нужда от терапии - да язди, да плува, има нужда и от логопед, психолог. А всички тези неща се плащат, затова трябва да има нужда от закон, които да разпределя средствата според нуждите”, обяснява тя. Една от майките разказа, че ортопедичните обувки, които държавата ѝ отпуска за 190 лв., не стават за дете. Тя отива и купува нови за 100 лв. “Ето, пари има, но с такива нелепи и вредни практики не се помага”, посочва Венелина. Тя се страхува, че детото ѝ един ден ще остане само, без подкрепа от държавата.