В традиционната за вестника годишна инициатива “Лекарите, на които вярваме” отново се включиха стотици пациенти. Те номинират най-достойните според тях лекари и стоматолози за приза за най-уязимата вяра - в добрия специалист и отзивчив човек, на когото спокойно поверяват здравето и живота си.

Отличените с това

доверие отново

ще съберем в

книга справочник

на старателни и квалифицирани лекари в различните специалности. Към професионалното им представяне ще предоставим и как може да се свържете с тях - на адрес на болницата или практиката, по телефон, с имейл.

Проектът се роди през 2011 г. като прехвърлен от вестника мост

над пропастта

от недоверие

между пациенти

и лекари

по това време. В резултат на него болните хора подозираха лекуващите ги в недобронамереност и некомпетентност, специалистите отговориха с масово напускане на страната. С годините стъпка по стъпка настръхналото обществено мнение постепенно се върна към здравите си корени. Резонансът от каузата ни показа, че

част от приноса е

на инициативата

“Лекарите, на

които вярваме”

Във всяко следващо нейно издание читателите отличават все повече имена, но поставят и темите, в които очакват промени. Задаваме от тяхно име въпросите на утвърдени експерти.

Нужно ли е доплащане за лечение?

Работи ли профилактиката?

Ето мнението на д-р Славчо Близнаков, изпълнителен директор на УМБАЛ “Света Анна” - София. Той е специалист анестезиолог. От 2011 до 2015 г. е директор на МБАЛ - Хасково, и за този период изправя болницата на крака, като намалява значително дълговете ѝ, разширява дейността ѝ и назначава много специалисти.

В момента финансовият ресурс на здравната каса позволява тя да покрива голяма част от медицинските изделия, но не изцяло всички. Сегашният вариант за финансирането им е пациентите да ги доплащат по правила, определени от НЗОК.

Естествено, той не е най-добрият. Смятам, че трябва да има допълнително доброволно здравно застраховане и точно тези фондове - вторият стълб на здравното осигуряване - да покриват имплантите. Така ще се избегне плащането в брой от пациентите и нещата ще бъдат много по-чисти и прозрачни.

Стъпката за това е направена. Законодателят я е предвидил, но не разбирам защо в България вторият стълб на здравно осигуряване не е влязъл в достатъчна сила.

И все пак трябва да се признае, че има немалко пациенти с такова осигуряване, които не доплащат абсолютно нищо, в случай че им се наложи лечение с импланти.

Профилактиката е друг съществен момент, в който трябва да се инвестира много, за да се спести много повече в бъдеще.

Тя трябва да е ангажимент на всеки един медицински специалист, но най-вече е в ръцете на самите пациенти, които трябва да бъдат информирани и следва да спазват основните принципи на профилактиката.

Подходът към това е дълъг и комплексен. Включва и общообразователни мерки, включително и някои административни - ако не се грижиш за собственото си здраве, трябва да има някакви дисциплиниращи мерки.