"Човешкото тяло е машина, която сама си навива пружините", пише през 1748 г. френският лекар Жулиен Офре да ла Метр. Неговите примитивни идеи за физиологията отдавна са отречени. Но не и възгледът, че човешката машина е настроена много прецизно, особено що се отнася до привеждането й в движение. През април обаче бе патентовано едно малко умно устройство, което показа, че има мегдан телесните настройки да се подобрят още.

Хората отдавна са се заели със задачата да усъвършенстват телата, дадени им от природата. Това занимание се нарича инженерство. Самоукият руски изобретател Николай Ягн патентова през 1890 г. "Апарат за подобряване на ходенето, тичането и скачането". Това е една груба и тежка машинария с лостове и натегнати пружини, която днешният език би нарекъл "еластипед". Всъщност това е външен скелет.

Идета на Ягн е да използва повторно част от енергията, изразходвана при ходенето, и така то да стане по-ефикасно и съответно по-малко уморително. Дори малък успех в това начинание би бил от голяма полза за онези хора, които бият доста път, например войниците. Но Ягн и другите като него неизменно установяват колко трудно е да се изстиска още малко ефективност от човешката машина.

Яловите им опити продължават чак до 2013 г., когато е създаден апарат хем достатъчно лек, че да не обезсмисля приноса си към облекчаването на походката, хем с измерима ефикасност.(Тя се мери с количеството кислород, който носещият поема при ходене, и с въглеродния двуокис, който издишва.) Апаратът е дело на екип от учени от университета в белгийския град Гент. И той е чудовищно сложна плетеница от панти и пневматични бутала като апарата на Ягн. С него става ясно, че по този път не може да се стигне до никъде. Затова Стивън Колинс от Станфордския университет се е върнал към началото. В сп. "Нейчър" той описва съвсем просто и леко устройство (само 400 грама), което се прикрепя за крака над петата и облекчава ходенето. Най-смайващото е, че го прави пасивно: без бутала, моторчета, батерии и пр.

Устройството складира част от енергията, която кракът изразходва при повдигане, за да направи крачка. Това движение сгъва глезена, вдига стъпалото и обтяга ахилесовото сухожилие. Тъкмо сгъването на глезена натяга една метална корда и тя на свой ред завърта челюстите на нещо като амбреаж, който може да се върти само в една посока. Когато кракът отново допре земята, този амбреаж се разхлабва и устройството освобождава съхранената енергия. Получава се придърпване на петата, успоредно на сгъването на ахилесовото сухожилие. То помага на крака да се повдигне при следващата крачка.

Д-р Колинс пише в "Нейчър", че неговото апаратче прави походката със 7% по-ефикасна - доста скромен принос в сравнение с устройствата за левитация от фантастичните романи и филми. Но пък то е просто и не използва външен източник на енергия. Тоест, след повече от 100 г. инженерни търсения то доказва, че все пак човешката машина може да бъде подобрена.

Д-р Стив Колинс
Д-р Стив Колинс