17° C, лека мъгла
Ходят в Белгия за множествена склероза, във Франция са трансплантациите. Но Германия е дестинация №1 в ЕС
Близо два пъти са се увеличили българите, които през последните 3 години са се лекували в други страни от ЕС.
През 2015 г. извън България са се лекували 472 души, през 2016 г. вече са били 776, а миналата са стигнали 822.
Българите търсят лечение в чужбина за онкологични заболявания, сложни хирургични и ортопедични операции, очни операции и
химиотерапия
с нови
медикаменти,
които липсват
у нас
Това показва справка на Националната здравноосигурителна каса, изготвена по запитване на “24 часа”.
В края на януари стана ясно, че България дължи 271 млн. лв. на чужди здравни каси за лечение на българи, от които 133 млн. лв. са просрочени. В края на годината се очаква те да стигнат 207 млн.
Най-голяма част от дълговете са за неотложно и спешно лечение на българи с осигуровки у нас, които са имали нужда от медицинска помощ по време на престой зад граница.
По-малко са средствата, които отиват за планово лечение, когато то не може да се проведе в България, ако ефикасността му е по-добра в чужбина, или у нас няма специализирани центрове. По закон държавата трябва да осигури лечение и тогава болният се изпраща в страна, където може да му се помогне. Разрешение за това се издава от управителя на НЗОК, а когато става въпрос за трансплантации - от здравното министерство.
Плановото лечение е за сметка на здравната каса, но се покрива само стойността на стандартните медицински услуги, свързани с даденото лечение.
Пациентът
плаща сам
потребителските
такси, хонорарите
на лекарите,
допълнителните изследвания, нощувките в хотел или болнично общежитие, транспортните разходи и тези за придружител, както и цената на всички допълнителни процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в съответната страна и местните пациенти също заплащат лично за тях.
348 формуляра S2 за планово лечение е издала здравната каса през 2015 г., 546 - през 2016 г., и 632 - през 2017 г. За този период са издадени и 544 предварителни разрешения за лечение в чужбина. При тях пациентите сами заплащат лечението си, а след това здравната каса възстановява разходите им до размера, който заплаща и за лечение в България.
Най-много българи са избрали да се лекуват в Германия. За 2015, 2016 и 2017 г. там са били 1143 души, като само за последната година българските пациенти в страната са 468. Следват Белгия, Франция, Австрия и Швейцария, но при тях българските пациенти са в пъти по-малко, отколкото в Германия.
Всеки здравноосигурен обаче може да получи повече от един формуляр за лечение в чужбина. Например за пациент с онкологично заболяване могат да се издават последващи S2 формуляри за химиотерапия, лъчелечение, хирургични интервенции.
Най-често наши пациенти са лекувани в Германия за поставяне на индивидуални протези или химиотерапия вследствие на злокачествени костни новообразувания, за онкологични заболявания, чието комплексно лечение не може да се осъществи тук, и за трансплантация на стволови клетки.
В Белгия се
извършват
предимно тежки
очни операции
на пациенти, които многократно са били оперирани у нас, но това не е довело до подобряване на състоянието им. Планово там се лекуват и онкологичи заболявания. Пациенти с множествена склероза са изпращани и за специализирана физиотерапия и рехабилитация.
Основна част от формулярите за Франция са за провеждане на предварителни изследвания във връзка с предстояща бъбречна трансплантация, както и за последващо лечение и контролни прегледи при трансплантирани пациенти. Друга част са за комплексно лечение при онкологични заболявания и прилагане на липсващи в България лекарства за редки заболявания.
В Австрия българските пациенти ходят за белодробни трансплантации - такива се извършват само там. Формуляри са издавани и за операции при рак на бял дроб, лечение на вродени сърдечни малформации, както и за ортопедични интервенции при деца с детска церебрална парализа или вродени аномалии. Основно за специфични ортопедични операции са изпратени и много българи в Швейцария.
Голям брой от формулярите за планово лечение са издадени по линия на Фонд за лечение на деца, като до октомври 2017 г. са заминали 282 малки пациенти. За цялата 2016 г. пък са 326, за което е била необходима сумата от близо 14,6 млн. лв. По-голямата част от нея се поема от здравната каса.
Основно децата се лекуват в чужбина за онкологични заболявания, правят им се очни и ортопедични операции и трансплантации. Държавите, в които се лекуват най-често, отново са Германия, Франция, Белгия, Австрия и Швейцария.
Сред тях се нарежда и Великобритания. В детската болница в Бирмингам се изпращат най-често
деца с нужда от
чернодробна
трансплантация
или хирургично лечение. Причината е, че заболяванията, които налагат трансплантация, са редки и случаите у нас годишно са малко, затова децата се изпращат във Великобритания или други европейски центрове, където се концентрират такива случаи.
Покрай скандала с дълговете шефът на НЗОК проф. Камен Плочев бе приет по спешност в болница с началото на март. Оттогава той е в болничен и не се е връщал на поста си, въпреки че “24 часа” научи, че след изписването му чете лекции на студенти по медицина. Сега длъжността му изпълнява д-р Йорданка Пенкова, назначена за подуправител на касата в края на февруари.
Нови срокове за произнасяне на Комисията за лечение в чужбина
Тя увери, че няма да има проблеми за лечението на българи в чужбина, тъй като НЗОК ще изпълни ангажиментите си към чуждите здравноосигурителни фондове. За целта в бюджета на касата бяха предвидени 73 млн. лв.
Анализът на броя на пациентите, лекували се навън, и диагнозите им - преди всичко в областта на онкологията, за които се налага скъпоструващо лечение, ще ни послужи като основа да вземем решения за догодина, обясни Начева.
Надзорният съвет приел параметрите за дейността на болниците за март и април. Средномесечният им разход е около 152 млн. лв.
Коментари