Джипита отказват да записват деца

За дефицит на педиатри в цялата страна съобщават детските лекари у нас. Някои общопрактикуващи лекари дори отказват да записват деца, защото не са сигурни, че могат да ги обслужват добре. Кой ще наблюдава подрастващите, вече става проблем, допълват от Българската педиатрична асоциация.

С 405 по-малко са педиатрите спрямо средноевропейския стандарт, посочи още през 2016 г. бившият здравен министър Петър Москов. Какъв е реално недостигът им обаче, не се знае. В момента у нас практикуват 1400 детски лекари от общо 2100 според регистъра на Българския лекарски съюз. Около 20-30% от тях са в пенсионна възраст, част и над 70-годишни.

“Тези хора постепенно се оттеглят и на мястото им идват младите общопрактикуващи лекари. В тяхната програма по обща медицина обаче

обучението по

педиатрия е

само 9 седмици Това означава, че джипитата, които записват деца в своите листи, нямат достатъчно подготовка. Те не са виновни за това, такава е уредбата в държавата”, казва доц. Димитър Калайков, главен секретар на Българската педиатрична асоциация и педиатър в университетската детска болница “Проф. Иван Митев”. ПРОФ. ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ

ПРОФ. ВЛАДИМИР ПИЛОСОФ

Според него, за да има 24-часово наблюдение на децата в едно отделение, са нужни поне 6-има педиатри. Много от областните отделения обаче са на ръба. Детското в Сандански спря да приема пациенти преди седмица, а това в Смолян е почти пред закриване.

Реформата отпреди 15 години, липсата на задължително продължаващо образование и подценяването на педиатрите в системата на здравеопазването са основните причини за кризата, посочва проф. Владимир Пилософ, председател на БПА.

“До реформата преди 15 г. педиатрите се грижеха за децата, особено до 7-годишна възраст. След това се реши джипитата да са тези, които ще следят хората в доболничната помощ. Тогава всички участъкови педиатри се транформираха в общопрактикуващи лекари. Сега те малко по малко се оттеглят, а новите не са добре подготвени”, казва той.

“Педиатърът се занимава както с болните, така и със здравите деца. Той трябва да знае всички особености в развитието, за да може своевременно да открие съществуващи отклонения и да насочи пациента където трябва.

Най-трудната

задача са

първите 4-5

години от живота - времето, в което се проявяват повечето хронични заболявания”, допълва проф. Пилософ.

След промените в наредбата за придобиване на специалност “Обща медицина” през 2008 г. има рязко понижаване на интереса към нея, включително и педиатрията. “Отпуснатите бройки места не се заемаха в подължение на 3-4 години. Сега интересът започна да се завръща”, обяснява доц. Калайков.

В момента се довършва проект на ЕК за организацията на доболничната помощ за деца в 30 европейски държави, включително България. На базата на проучванията ще бъде изготвена препоръка за най-благоприятната здравна система при децата. “В различните държави тя е организирана различно. В Унгария, Словения и други европейски страни например педиатрите запазиха мястото си в доболничната помощ. Така и трябва да е”, категоричен е проф. Пилософ.

Друг проблем при педиатрите е ниското заплащане. Парадокс е, че сега един млад специализант получава 2 минимални заплати, а неговият учител с 15-20 г. стаж е със заплата 800-900 лева.

Справка на здравната каса, поискана от БПА, сочи, че за 2015 и 2016 г. разходът за всички дейности в болнична, доболнична помощ, лекарства и медицински изделия за децата до 18 г. е около 300 млн. лв. годишно спрямо над 3 млрд. лв. общ разход в здравеопазването.