Преборилите се с рак стареят по-бързо и умират по-рано от своите връстници, които са били подминати от болестта. Това е изводът от голямо изследване, за което съобщи Европейското списание по медицинска онкология. В хода му са анализирани над 1200 медицински публикации.

За преживелите рак в детска възраст например се казва, че продължителността на живота им е с 30% по-малка от средната. Това означава, че те умират след 50-годишна възраст, а не след 80-ата си година.

Освен това оцелелите след лечение на рак са по-уязвими за белодробни и сърдечни болести и костите им стават по-чупливи. Рискът да развият вторичен рак е по-голям, а старческите болести при тях се проявяват в по-ранна възраст.

Изследването установява и че излекуваните от рак имат по-къси теломери. Това са накрайници на хромозомите на ДНК, които при всяко деление на клетката се скъсяват и това ги прави маркер на стареенето. Изводът е, че лечението на рак - най-вече облъчването и химиотерапията - намаляват способността на тялото да се бори с болестите и да се лекува само. Те състаряват човека над реалната му възраст.

"Все пак преждевременното остаряване е за предпочитане пред преждевременната смърт. Но ние трябва да проучим по-добре този процес, за да ограничим ефектите му. Трябва да проследяваме години наред състоянието на излекуваните от рак, за да сме наясно с късните ефекти от болестта."

В наши дни около 52% от болните от рак са все още живи поне 5 години след поставяне на диагнозата им. Излекуваните в детска възраст обаче са изложени на 6-кратно по-голям риск от средния да развият вторичен рак през живота си. За онези, на които е присаждан костен мозък, е 8 пъти по-вероятно костите им да станат чупливи в сравнение с техните братя и сестри.

Употребата на лекарства срещу рак води и до загуба на слуха, понижена функция на щитовидната жлеза, високо кръвно, мускулна слабост, артрит, хроничен запек и стерилност. Радиотерапията пък се свързва с деменция, втвърдяване на каротидната артерия и вторичен рак на кръвта.