Обикновен грип ми отне дъщерята

Една почернена майка зове за ефикасна ваксина срещу епидемията

ГУЕН ЗУОНЗУГЪР

ОВАТОНА, МИНЕСОТА, СИ ЕН ЕН

Ден 836-и. Не мога да преброя колко пъти плаках. Ще си помислите, че след толкова време може и да не ридая всеки ден. Но не мога да преодолея вината. Шанън бе едва на 17 години, оплакваше се само от възпалено гърло. Температурата ѝ не бе плашеща.

Прекарах (или по-скоро прахосах) поредната сутрин да търся в гугъл информация за грипа. Сложната наука за мутацията на вирусите ме обърква. Щом аз не мога да я проумея, как да обясня на другите колко е важно разпространението на тази зараза да бъде спряно?

След повече от две години съпругът ми Тери и аз още не сме изговаряли думата “мъртва”. Казваме: “Тя е на небето” или “Отиде си”. Макар че няколко пъти споменах “тя почина”, никога

не съм произнесла

“Шанън е мъртва”

Снощи не я сънувах. Отчаяно копнея да я видя отново. Ако можех да поговоря с нея за последен път. Да ѝ кажа колко много съжалявам. Тя знае ли това? Вижда ли от небето? Имам смесени чувства за това как се развиват нещата в рая, но знам, че го има.

Прелиствах книги и намерих показалец за отбелязване на страници, който дъщеря ми бе изработила като дете. Получих картичка от центъра за помощи. Следващата седмица ще събират “стари, но запазени дрехи”. Но още не мога да го направя. Някои дори не са обличани - новите ѝ тоалети за последната година в училище. Тъкмо започваше да ги носи. Затова, да, запазени са, почти неизползвани.

Ден 837-и се очертава особено тежък. В такъв ден обикновено влизам във фейсбук и разговарям с други почернени родители на личната ни

страница, която

нарекохме

“Грипни майки”

Последния път, когато бях там, забелязах две нови имена. Очевидно все още умират деца...

Благодаря на Бога за тази група майки. Можем взаимно да изливаме мъката си и да се окуражаваме в зависимост от състоянието, в което се намираме. Това е точното място да споделим как се чувстваме и как се справяме. Някои майки са създали благотворителни организации в памет на своите деца. Те садят цветя в общински паркове и организират маратони, за да събират пари за борба срещу грипа. Бог да ги благослови за делото им!

Сезонният грип

убива здрави,

енергични,

скъпоценни деца

всяка година. В сряда Шанън отиде на училище, върна се и каза, че е хванала грип от приятелка. Пратих я горе в стаята ѝ и се захванах с нещата, които всеки родител би направил. Давах ѝ много течности, настъргана ябълка, супа.

Тя се оплака, че я боли гърлото, затова ѝ купих спрей ацетаминофен Tylenol и таблетки за смучене. Вдигна температура, но не толкова висока, че да я закараме в болница. По-късно през седмицата сметнах, че вече трябва да е по-добре, и дори се запитах дали не се скатава от училище.

Влизах в стаята ѝ, а тя лежеше със затворени очи. Не можех да преценя преструва ли се, или не. Грабнах телефона ѝ и го скрих в гардероба. Когато отново отидох да я видя, беше си го взела обратно и реших, че е окей. 

В неделя изглеждаше отпаднала. Пишеше съобщения и гледаше телевизия, но

не се хранеше

и беше апатична

Затова я изпратих в местната болница с баща ѝ и с данни за температурата, лекарствата, които е вземала, и дори изследване за хемоглобина ѝ. Не отидох с тях, защото исках да изчистя и да сменя чаршафите. Да се върне в разтребена и свежа стая.

Тери ми изпрати фотография на Шанън в инвалидна количка и с кислородна маска, склонила глава на рамото му. Това е последната снимка от нея.

Когато се прибраха, тя влезе през задната врата и каза, че посещението при лекаря е било загуба на време. Той заявил, че

това е грип тип А

и трябва “да си

отмине сам”

Докторът не е имал много време за нея, тъй като чакалнята била претъпкана с хора, болни от инфлуенца. Само в училището на дъщеря ми 150 деца отсъстваха заради заболяването.

34 часа по-късно Шанън слезе по стълбите и влезе в банята. Олюля се и се хвана за завесата на ваната, затова ѝ помогнах да влезе под душа.

От страх ме обля студена пот. Не ѝ бях помагала да се къпе от дете. Нещо не бе съвсем наред. Тя залитна, видях очите ѝ и разбрах, че умира.

Минах зад нея и я извлякох от ваната. Седнах на тоалетната и я поех в скута си. Тя издъхваше. Нищо не можеше да се направи за нея. Повиканите специалисти от прочутата клиника “Майо” я реанимираха, но не успяха да ми я върнат.

Бъбреците

ѝ отказаха, грипът

бе унищожил

вътрешните органи,

а тя дори не разбра това.

Шанън избра да не се ваксинира срещу болестта. Де да беше решила обратното. Де да я бях притиснала да го направи. Сега нямаше да се самообвинявам и да се питам: “А какво щеше да стане, ако...? Дали ваксината нямаше да ѝ даде допълнителна защита срещу болестта?”. Нали това е тяхното предназначение.

Знам, че можеш да се разболееш въпреки инжекцията, но тя може да намали риска от сериозна криза и усложнения.

Моля ви, гледайте на

ваксините сериозно

Не пускайте близките си да излизат дори и само заради съмнения, че са болни. Ще можете ли да живеете спокойно, ако съученик, на когото вашето дете е предало вируса, почине.

Говорете открито за грипа. Накарайте околните да разберат, че той е смъртоносен. Убеждавайте в това всеки възможен лидер или отговорен фактор, с когото успеете да се срещнете.

Фирмите трябва да проумеят опасността от разпространението на вируса на работното място и да разрешават на служителите да си стоят у дома, ако са неразположени. Правителството трябва да ни чуе, да бъде по-открито, честно и подготвено за сериозността на положението.

Трябва

да накараме

учените да работят

за създаване на универсална антигрипна ваксина. Правят се изследвания в тази област.

Вместо всяка година да се чудим срещу кой щам да се имунизираме, ни трябва ваксина, която да спира всички тях в зародиш.

Моля ви, действайте. Ако не направим нищо, всички ще сме виновни. И повярвайте ми, вината ще промени живота ви.

Аз бях обикновена майка на обикновено дете. А сега съм само обвивката от човека, който бях. И светът никога няма да види каква щеше да стане Шанън.