На читателския въпрос отговаря кардиологът д-р Борислав Ацев

В медицината пролапсът на митралната клапа е определен като синдром, който може да се среща под различни наименования - увиснала клапа, Барлоу-синдром, миксоматозна митрална клапа и др. Мнозинството от хората с такъв вроден дефект имат съвсем леки изменения на клапата и нямат никакви оплаквания.

При тези случаи лекарите обикновено обясняват пролапса като козметичен дефект. Разбира се, съществуват и хора, които усещат наличието му като умора, сърцебиене, гръден дискомфорт, тревога и аритмия. Сред възрастните техният процент е между 3-5.
Няколко сериозни усложнения на клапния пролапс показват, че в редки случаи той не е само козметичен дефект.

Така например при увеличаване на потока кръв, който се връща обратно (регургитация) през недостатъчно плътно затворена клапа, може да се стигне до оперативно лечение (пластика или замяна на митралната клапа). Към такъв вариант са предразположени повече мъже в напреднала възраст, затлъстели хора и хипертоници. При пациенти над 50 години се среща по-често възпаление на клапата (ендокардит). Той също може да доведе до увеличаване на регургитацията и до операция.
Аритмии, внезапна смърт и неврологични съдови прояви могат да бъдат предизвикани от наличието на пролапс.

В общия случай усложненията са провокирани от психоемоционални напрежения, простудни заболявания, физическа преумора или други външни въздействия.
Оценката на значимостта на пролапса и неговата прогноза се прави от лекари кардиолози и се следи състоянието чрез ехокардиография веднъж на 1 или 2 години.