"Парещите" активни съставки на копривата са главно копривената отрова и мравчената киселина. Копривата е богата на витамин А, витамин С и минерални вещества. Расте на почви, богати на азот. Растението е полезно както за хората, така и за почвите, и за болните растения.

Прясна коприва (1 кг) се кисне в 10 л студена вода 12-24 часа. Неразредената настойка се използва срещу листни въшки. При кисненето от власинките на копривата се отделя мравчена киселина, към която са чувствителни меките, назащитени тела на листните въшки.

Отвара от коприва и полски хвощ
Към половин литър отвара от коприва се прибавя четвърт литър отвара от полски хвощ, разрежда се 1:20 до 1:50. Пръска се в три последователни дни, като е добре да се започне през първите топли дни на пролетта срещу паяжинообразуващи акари и листни въшки.

Студен извлек от коприва
1 кг прясна коприва се накисва за 12-24 часа в 10 л вода. Прецежда се и се използва неразреден. Към извлека от коприва може да се добави извлек от ревен или пелин.
Има добро действие срещу листни въшки (особено по розите) и оранжерийната белокрилка. Пръскането трябва да се повтаря през седмица. Добре е да се започне, когато въшките не са се намножили.

Чай от коприва и пелин
600 г прясна коприва и 100-200 г пелин се кипват с 4 л вряща вода, оставят се известно време и се добавят още 6 л вода. Чаят се охлажда и се разрежда 1:4.
Добро средство срещу зелени листни въшки (например при ябълки и сливи). Въшките се появяват в ранна пролет, често дори преди отварянето на пъпките, и увреждат едва покаралите млади листенца