Докато ходим! Тогава мозъкът обработва хиляди “съобщения” от околната среда и не разбира, че сме сити. После се тъпчем.

Когато са започвали изследването си за мултитаскинга и апетита, психолозите в университета в Съри, Великобритания, са имали предвид три особено рискови за талията дейности. Но ако са се поддали на вродения у човека хазартен импулс, вероятно са направили облог коя ще излезе най-неблагоприятната. И даже не е било нужно да чакат дълго за развръзката - първото място е било толкова убедително спечелено в прост 5-минутен тест, че вероятно няма да се наложи търсене на потвърждение с допълнителни проучвания.
Допреди затлъстяването да вземе епидемични размери при тълкуването на хранителното поведение водещи са биологичните фактори - хормоните, стомашно-чревното здраве, нивото на кръвната захар, гените. С увеличаването на броя на хората с наднормено тегло напред излизат психологическите клопки. А през последните 5 г. изследователският интерес генерира най-много въпроси за влиянието на разсейването по време на ядене.


Втренчването е основно в стереотипите, съпътстващи все по-дългото застояване на човечеството пред телевизорите и мониторите на компютрите. А в най-многопластовите търсения учените обръщат внимание на социалните взаимодействия като базови условия за неусетно преяждане.

Изследването от Съри изненадва с неочаквания извод, че изяждаме най-големи количества храна, докато ходим, а за да е още по-лошо - продължаваме да се тъпчем и в часовете след това. Данните са публикувани в специализираното издание “Джърнъл ъв хелт сайколъджи”. Проектът има за цел да провери как гледането на телевизия, общуването и ходенето променят желанието за ядене и апетита. Учените влизат в проекта с хипотезата, че умерените хора ще бъдат по-податливи на разсейване в сравнение с лакомниците. Но нямат единодушно предположение кои отклоняващи вниманието ситуации променят най-силно поведението.

Доколкото ни е известно, няма друго проучване, което проверява ефекта на ходенето като фактор за прехранване, но това е особено уместно при днешния модел на живот, при който
все повече хора “ядат в движение” поради прекалена заетост, обясняват учените. Те включили в изследването 60 жени на възраст над 18 г. с идеята, че този пол по принцип проявява по-голям самоконтрол при въздържането от излишни калории.

На всички било раздадено по 1 зърнено блокче тип корни и ги разделили на 3 групи. Докато ядяли, едните гледали 5 минути филм (без кадри с храна), вторите си говорели по двойки, а третите се разхождали. След това им било предложено да тестват 4 вида удобни за ядене по всяко време храни - шоколад, пръчици моркови, грозде, и чипс. Били помолени да оценят всяка храна според това колко много я харесват и по признак сладост и соленост. Специално им обяснили, че могат да опитват колкото искат всеки от продуктите, и ги оставили сами в продължение на 7 минути. А засичането на изядените в отделните групи храни ставало, след като участничките излезли.

Групата на ходещите била изяла 5 пъти повече шоколад, отколкото останалите! Причината според психолозите е, че по време на обиколката мозъкът е зает да обработва най-голям обем разсейващи го информация и затова получава най-малко сигнали за засищане от неосъзнатото хранене. И затова след това се тъпчат с големи количества храни за удоволствие, които са бърз начин да се компенсира липсата на вкусови усещания по време на движение. Научен отговор защо толкова бързо свършват запасите ни от шоколад в чекмеджето на бюрото, нали?