„Мисля, че има много грешки още от самото начало."

Това каза пред NOVA д-р Маргарита Бояджиева-Райчева, която е баба на 6-годишния Ангел. Момчето почина на 4 април 2025 г. след стоматологична интервенция под обща анестезия в частна болница в Пловдив. Тя е анестезиолог с дългогодишен опит и отправи сериозни критики към действията на двамата анестезиолози д-р Пламен Мандев и д-р Любомир Морев.

"Съзнание е имал, но не е дишал добре. Това е трябвало да бъде отчетено и наблюдавано, предвид колко неостигмин е направен - коментира д-р Райчева. - Неостигминът е антидотът, който се прави в края на анестезията, когато пациентът трябва да се събуди. Детето трябва да е будно, но и да може да диша добре. Той е антидот на релаксанта, който се прилага, за да се спре мускулната активност и спонтанното дишане на пациента.

Аз знам със сигурност, че е назначено 10 плюс 10. Написано е в анестезиологичния лист - 10 милиграма плюс 10. След това са дадени още 8 и още 5 милиграма, които обаче д-р Мандев и анестезиологичната сестра са признали, че са приложени. Общо 25 милиграма. Което е пет пъти повече."

Заради недоброто дишане се появява и посиняване.

"Аз го заварих с посинели пръстчета на ръцете и посинели ушни миди, което е признак на дихателна недостатъчност - разказва още бабата. - Детето беше здраво. То ходеше на детска градина до четвъртък. Аз и дядо му в четвъртък вечер го взехме от детската градина.

Аз съм анестезиолог. Общата упойка, когато е направена по правилата, не трябва да бъде повод за страх у хората. Нали за това е общата анестезия - да осигури спокойствие, да отнеме болката на пациента и да осигури спокойствие на оператора, за да работи той както трябва."

Детето е било с много кариеси и целта е била всичко да се направи наведнъж, за да не е стресиращо за него, а не кариес по кариес да се работи с течение на времето.

"Снаха ми ми се обади. Каза ми да отида бързо, защото Ангел не е добре - спомня си д-р Райчева. - Аз успях да отида максимално бързо. 

Детето беше изведено на ръце от другия анестезиолог - д-р Морев, който е бил в клиниката, но на когото не е било предадено детето от д-р Мандев за наблюдение. Мандев напуска клиниката, без да предаде на Морев, че има такова дете след анестезия, което трябва да бъде наблюдавано и проследено.

Детето за мен беше очевидно в недобро състояние, с недобро дишане, неспокойно, мятащо се в леглото. Идваха сестри, които се мъчеха с една портативна помпа за аспирация да помогнат за секретите.

Не можеше да ми мине през ума, че е направено такова количество неостигмин, за да изпадне в холинергична криза. Не успях веднага да разбера. Помислих си за други неща.

Аз видях, че те само аспирират, и поисках кислород да му бъде даден. Поисках да направят нещо, с което да измерим сатурацията - това е кислородното насищане на кръвта. Тогава тръгна едно тичане да търсят маска, да търсят как да се включи кислород.

Болницата, за съжаление, въпреки че се правят общи анестезии, включително и на деца, няма готовност. Няма стая за реанимация, за събуждане. 

Най-малко трябва да има подготвен екип и анестезиолог в болницата, дежурен, който да бъде на разположение."

Бабата на Ангел е искала да помогне, но и е било забранено да влезе в операционната.

"Аз от някакъв инстинкт от дългите години работа хукнах, грабнах шапка и маска, за да вляза както трябва. Смятах, че аз трябва да бъда там, в тази операционна, и да помагам. Забраниха ми. Спряха ме и заключиха вратата. Аз останах отвън.

И ето тук идва моментът, който аз никога, докато съм жива, няма да забравя и да простя. Защо докторът не ме повика? Толкова ли беше голямо неговото его, че да не ме повика да вляза и да помогна?

Това е неписаният кодекс на анестезиолозите. Когато имаш проблем, търсиш друг колега. Става въпрос за живот на дете, на пациент - няма значение. Трябва да дойде и другият, за да помогне."