Производителите на иновативни лекарства очакват разчети поне според предвидимия 14% ръст на потребностите от медикаменти. Това няма да намали за тях поемането на 1/3 от разликата "заложените средства – платени лекарства", но поне няма да продължи да задълбочава ролята им на допълващ осигурител

Финансовият натиск и искането индустрията да подписва "празен чек" създава несигурност в достъпа до лечение на 1,6 милиона българи

Хроничното разминаване между нарастващите медицински потребности от медикаментозно лечение и публичното финансиране за лекарства превръща фармацевтичните компании в заместващ държавата осигурител. Ако бюджет 2027 за медикаменти не нарасне с 14%, рискът от изтегляне на препарати от България, блокиране на иновативни терапии и непосилни доплащания ще падне директно върху 1,6 милиона български пациенти. Около това послание се обединиха представители на фармацевтичната индустрия, здравната икономика и юристи и пациентите в дните преди приемането на бюджета, чиито параметри към момента са тайна и не са обсъждани със страните.

Слонът в стаята на българското здравеопазване е фактът, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) систематично планира бюджета за лекарства с дефицит, като разчита индустрията автоматично да покрива недостигащата разлика. Тъй като основната задача на НЗОК е да помага на гражданите за скъпоструващо съвременно лечение, което те не могат да платят сами, изоставането на публичния ресурс застрашава пряко 1,6 милиона здравноосигурени българи.

За 2026 г. публичните плащания за лекарства у нас са едва 165 евро на човек спрямо средно 487 евро в сравнимите европейски държави. А 54% от новите терапии, одобрени в ЕС, остават недостъпни за българските пациенти. В същото време се очаква медицинските потребности за 2027 г. да нараснат с 14%, достигайки общо потребление от 1,935 млрд. евро за оригинални лекарства. В основата на увеличението са фактори като застаряването на населението и безспорно полезната и за всеки човек, и за обществото по-ранната диагностика и по-продължителния живот на пациентите. 

Към момента НЗОК покрива 67% от потреблението, а останалите 33 процента - над 500 млн. евро за 2026 г., се „префактурират на фармацевтичните компании под формата на отстъпки и компенсации". За да се запази този баланс през 2027 г., е необходимо бюджетът на здравната каса за оригинални лекарства да се увеличи с 14% - допълнителни около 160 млн. евро. Ако бюджетът нарасне с по-малък процент, например 10 процента, делът на дефицита, прехвърлен върху компаниите, ще скочи от 561 млн. на 684 млн. евро (35,4%), което създава системен риск от оттегляне на медикаменти от пазара.

Както подчерта Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), „Когато бюджетът не достига за лечението, от което пациентите имат нужда, тази потребност не изчезва. Променя се единствено кой плаща разликата. Бюджет 2027 трябва да финансира реалните потребности от лечение, а не просто да увеличава недостига, който се прехвърля към индустрията". В тази връзка той призова да се премине от признаване на проблема към конкретно бюджетно решение, изградено около четири последователни стъпки: планиране според реалните медицински нужди, запазване на съотношението между публичен ресурс и компенсации, въвеждане на предвидим компенсаторен механизъм с разумна горна граница на финансовия ангажимент на компаниите и осигуряване на текущ мониторинг на разходите през годината. „Да преминем от констатиране на проблема към конкретно бюджетно решение. Не спор за проценти, а решение какво лечение трябва да осигури бюджетът", обобщи Денев.

Картината става още по-потискаща през макроикономическия анализ на Аркади Шарков, който описа ситуацията през глобалното фискално състояние на страната. Държавата се намира в процедура по свръхдефицит с 4,3% от БВП за 2027 г., а препоръката на ЕС за таван на ръста на нетните разходи е 3,4% при необходим минимален ръст от поне 9,5%–10% за здравеопазването. В тази преса институциите превръщат компенсаторния механизъм за лекарства във фискален инструмент за запълване на дупки в хазната. Шарков илюстрира този натиск с красноречива метафора: „Тоягата в ръцете на Министерството на финансите става все по-голяма и по-жилава, а морковът – все по-малък. А индустрията, подобно на заека от „Монти Пайтън и Свещеният граал" , може просто да се скрие в дупката си – да се попита защо да държи толкова много продукти на пазара и да ги изтегли".

Цитираните изчисления на Health Metrics сочат, че за периода 2022–2025 г. отстъпките към здравната каса са скочили от 209 млн. евро на над 450 млн., а за 2026 г. надхвърлят 500 млн. евро - близо 37 процента от бюджета за лекарства.

Паралелно с това всяко шесто евро се връща директно в държавния бюджет чрез ДДС, тъй като България поддържа 20% ДДС върху лекарствата – една от най-високите ставки в ЕС при допустими 0–5% в Европа. За конкретната ситуация у нас намаляването на данъка за реимбурсираните медикаменти на 5% би освободило 180 млн. евро годишно за лечение. При детайлния преглед на структурата на 100 евро реимбурсна стойност се вижда, че от всеки 100 евро с ДДС, платени от НЗОК за лекарства, едва 53 евро остават за самия продукт, 30 евро се връщат от компаниите като отстъпка към касата, а 16,7 евро се прибират от държавата под формата на данък. Според Аркади Шарков: „Отстъпките от индустрията вече не са механизъм за ограничаване на ръста, а планиран приход за НЗОК. За 2026 г. се очаква да стигнат над 500 млн. евро или около една трета от бюджета за лекарства... На практика това е скрит дефицит, прехвърлен върху индустрията".

Финансовият натиск на държавата намира директно отражение и в правната рамка, където адвокат Петър Петров анализира юридическите странности в договорите, които НЗОК налага на фармацевтичните производители. Институционалният модел принуждава компаниите да поемат неограничен ангажимент за покриване на преразхода на касата без каквато и да е горна граница, изтъкна юристът. „Реално това е един празен чек, който всяка компания, искаща нейният продукт да бъде достъпен за българските пациенти, трябва да подпише с трепетното очакване на края на тримесечието да установи колко реално трябва да плати и дали не е работила на пълна загуба."

Правният парадокс се задълбочава от факта, че лекарствата в Позитивния лекарствен списък са единственият сектор у нас със строго регулирани цени без никакво увеличение през последните години, като цените за домашно лечение дори са намалели средно с 12 до 14% за периода 2023–2025 г. Нещо повече, при някои нови терапии през първата година от навлизането им на пазара коефициентът по компенсаторния механизъм надхвърля единица – тоест компанията е длъжна да възстанови на НЗОК повече пари, отколкото въобще е получила за даденото лекарство. По този начин се стига до „незаконна подмяна на ролята на индустрията, тъй като производителите нямат никакъв механизъм да управляват или прогнозират медицинския риск и бройката на изписаните от лекарите рецепти, но биват превърнати от доставчици в заместващи застрахователни институции". Петър Петров е категоричен, че „Неограниченото прехвърляне на осигурителния риск от здравноосигурителната институция към фармацевтичната индустрия е неустойчив модел, който обезсърчава навлизането и оставането на иновативни терапии на пазара... Индустрията няма ресурса и капацитета да е заместващ или допълнителен осигурител спрямо НЗОК".

В крайна сметка макроикономическите дефицити и правните абсурди се отразяват на съдбата на конкретните хора на лечение. Техен глас в обсъждането стана председателят на управителния съвет на Сдружението за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева. Тя преведе сухите финансови числа на езика на реалния пациентски живот, споделяйки личната си история на човек с болест на Бехтерев, който благодарение на навременната имунотерапия живее пълноценно, работи и не е инвалидизиран.

Боряна Ботева предупреди за непосредствена опасност от затруднен достъп до лечение, тъй като например при терапии за ревматоиден артрит, псориатичен артрит и болест на Бехтерев касата поема 75% от стойността, а останалите 25% вече 15–16 години се покриват доброволно от фармацевтичните компании. Какво би станало, ако бизнесът реши, че е чакал стабилизация на пазарните отношения прекалено дълго? Поради изоставащия публичен бюджет и растящия натиск съществува реална заплаха компаниите да преустановят това доброволно поемане на тази една четвърт от цената. Подобен сценарий ще стовари върху хората с трайно намалена работоспособност непосилно директно доплащане от 130 до 150 евро всеки месец. Към това се добавя и фактът, че при редица автоимунни заболявания прилаганата терапия с времето губи своя ефект и пациентът се нуждае от смяна на медикамента, а липсата на нови иновативни алтернативи на българския пазар оставя хората без никакъв друг избор за лечение. „Очакването ни към бюджет 2027 е да отчете реалните потребности на пациентите и да осигури условия за навременно започване и непрекъснато провеждане на необходимото лечение", изрази надежда Боряна Ботева.