Система с изкуствен интелект ще търси фалшиви ТЕЛК решения, а полицаите ще са задължени да оказват първа помощ с дефибрилатори при инциденти, когато първи пристигнат на терен. Това решиха депутатите на първо гласуване в пленарната зала днес.

Законопроектът за дефибрилаторите е предложение на "Прогресивна България" и мина на първо четене без дълга дискусия.

"При сърдечен арест успеваемостта на първата помощ без дефибрилация е между 7 и 8%. Тоест всеки 9 от 10 пациенти не подложени на дефибрилация загиват, оцелява само един. Още 98-ма година Европа започва да работи в този аспект. За съжаление ние едва 26-та година започваме да коментираме този проблем за дефибрилаторите, заяви Месут Рушид от "Прогресивна България".

"Има голямо проучване, което сравнява дефибрилацията вследствие на спешна медицинска помощ или от полицейските органи. Успеваемостта при дефибрилация от лекари, от спешна медицинска помощ е 29,4%, а при извършване от органите на реда е 42,4%", аргументира се още Рушид.

Той обясни, че достъпът на пациента до спешна медицинска помощ е 12 минути, а полицията пристига на мястото за 6 минути и прогнозира, че с промяната 459 човека ще оцелеят в резултат на дефибрилация, извършена от органите на реда.

"Съвременните дефибрилатори не изискват специализирана медицинска помощ или някакво специализирано медицинско обучение. Достатъчно е само да знаете ляво и дясно и да слушате инструкциите, които самия дефибрилатор дава", коментира Лъчезар Иванов от ГЕРБ.

От "Възраждане обаче изразиха съмнения: "Как ще задължите полицаите да използват дефибрилаторите, след като имаме този лош опит с бодикамерите?"

Без дебат в пленарната зала депутатите приеха предложението на "Демократична България" за създаване на система за автоматизирана оценка на риска от фалшиви ТЕЛК решения, за които има множество сигнали (реално издадени решения на база на грешно описана фактическа обстановка).

"Тъй като решенията трябва да стъпват на реална история на диагнози и изследвания, което е проверимо през НЗИС , е възможно да бъде изградена система от правила и дори
елементи на изкуствен интелект, които да откриват автоматично аномалии и риск от противоправно поведение. След установяване на висок риск, съответният случай следва да
се разгледа от НЕЛК (ако действията са на ТЕЛК) и от МЗ (ако действията са на НЕЛК)", е записано в законопроекта. Той също беше приет без дискусия в залата.

Предложение на "Възраждане" обаче разгорещи дебата. Според депутатите от партията сегашното законодателство забранява на свидетели да транспортират пострадали до лечебно заведение - трябва задължително да се свържат със 112. Парламентът отхвърли предложението, а още в комисията по здравеопазване депутатите коментираха, че в подробностите на законопроекта има пропуски. Сред тях са въпросите: "Как се решава до кое лечебно заведение да се транспортира пострадалия и губи ли се време, ако най-близката болница няма компетенцията да окаже помощ. Кой носи отговорност тогава?"

Месут Рушид заяви от парламентарната трибуна, че ако се обсъдят и решат тези въпроси, "Прогресивна България" ще подкрепи законопроекта.

"На 13 май мъж с предполагаем инсулт припада и умира на улица в центъра на София на около 150 метра от АГ болница Шейново. Мъжът се е слякъл на земята след като му е прилошало по време на пресичане и се ударило главата. Случайни минувачи, работещи в близки обекти, се опитали да му помогнат и са подали сигнал към спешния телефон 112. Свидетелите са потърсили съдействие от близката АГ болница Шейново. Откъдето има отказано излизане с мотива, че медиците нямат право да напускат работните си места. Екип на спешна помощ е пристигнал на място след около 30 минути", цитира медийна публикация Петър Петров от "Възраждане".

"Нашият законопроект именно позволява да се потърси и да се уведоми най-близкото лечебно заведение. Това предлагаме ние за да не чуваме извинения и да не идва линейка след 30 минути", обясни Петър Петров.

"Трябва да промените друг закон, в който да разрешите на лекарите по време на работното, по време, в работно време да имат право да напускат работното си място, за да оказват спешна помощ извън болницата", отвърна Георги Петров от "Прогресивна България". 

"В чл. 139 от Наказателния кодекс се казва, че си длъжен да окажеш помощ при инцидент, обясни Георги Георгиев от "Възраждане". "Как точно оказваш помощ на едно лице, което е пострадало тежко или е в някакво състояние тежко, има нужда от спешна медицинска помощ, но линейката е на един час път?", пита Георгиев. "Или в някой отдалечен район, в някое село в област Хасково или област Кърджали, където линейките пътуват по час, час и половина в едната посока", даде пример той. В момента трети лица нямат право да помогнат на този човек, нямат право да правят нищо, докато не дойде линейката, обясни Георгиев.

"Няма забрана, ако сте свидетел, да окажете първа помощ. Всеки гражданин е задължен да го направи. Единствената причина, поради която се забранява да бъде транспортиран пациент, е в случаите, когато транспорта предполага, че ще увреди здравето му и може да доведе до фатален изход", коментира Георги Петров от "Прогресивна България".

"Ако вие го направите задължително, това не както е сега препоръчително, това означава, че вие ще задължите всеки един да поеме отговорност да увреди негов близък, приятел, роднина или непознат, да влоши състоянието му, да го убие и да носи наказателна отговорност за това", допълни Петров. Той обясни още, че в момента законът за бездействие, когато нямаш възможност и не можеш да помогнеш, не те обвинява.