• Не вдигат ръка дори когато знаят отговорите, и гледат да сядат далеч от останалите, разкрива в изследване здравен психолог
  • Част от родителите не осъзнават
    значението на здравословното хранене
    за нормалното тегло на децата

Учениците в началните класове, които са с наднормено тегло и затлъстяване, изпитват притеснения да се изявят в клас и от оценка от социалната среда. До този извод стига докторът по здравна психология Румяна Стойнева в изследването си "Социална тревожност и наднормено тегло при деца в начална училищна възраст". Стойнева е учител по химия и биология в две училища в Перник. В проучването си тя анкетира 140 ученици и техните родители от Перник и София. Основното заключение от проведеното изследване е, че съществува пряка зависимост между повишеното телесно тегло и социалната тревожност и адаптация на децата.
Около 60% от участвалите в анкетата деца са с наднормено тегло или затлъстяване, а 70% проявяват повишени нива на социална тревожност. Под


социална тревожност специалистите разбират
прекомерен страх


в ситуации, в които човек е изложен на възможно наблюдение, оценяване или преценка от страна на други хора. Тези, чиито колебания са особено изявени, често остават неразбрани, потиснати и несигурни.
"В моите часове постоянно забелязвам, че децата с наднормено тегло знаят отговора на поставения въпрос, но се притесняват да станат и да го кажат – разказва Стойнева. - Друга тенденция, която забелязвам, е децата да искат да седят на най-задните чинове, колкото се може по-далеч от вниманието на останалите ученици. Често


такива деца имат избягващо поведение


За мен няма съмнение, че това е свързано със страха дали и как ще бъдат приети. И момчетата, и момичетата с тегло над нормата са по-сдържани в социалното си поведение и по-рядко се стремят към активна изява пред другите."
Учителката решава да направи изследването, след като от личен опит се убеждава колко влошени хранителни навици имат съвременните ученици. "Всичко започна, когато давах дежурство пред училищната лавка – разказва д-р Стойнева.- Ежедневно наблюдавах какви "храни" купуват учениците. Започнах да им разказвам какво има в тях, как да четат етикетите, за да правят правилния избор. Това помогна само при някои ученици, при другите имаше временен ефект, трети просто криеха пакетчетата зад гърбовете си. Затова си казах, че трябва да направя нещо по-значимо, за да помогна на децата ни."
Анкетите са попълнени през учебната 2024/2025 г. Стойнева стига до един интересен извод. Тя установява, че голяма част от по-пълничките ученици са харесвани от съучениците си и че отношението на останалите в класа не е основна причина тези ученици да не искат да се изявят. "В класове, в които децата с повече килограми преобладават, социалната тревожност намалява – пояснява тя.- Няма напрежение и децата са по-спокойни."
В някои класове все пак има случаи, в които част от подрастващите с наднормено тегло са подложени на виктимизация от съучениците си. "Въпросната група наистина става обект на подигравки и на социална изолация, което влияе негативно на емоционалното им състояние и на резултатите в учебния процес", посочва преподавателката.
Социалната изолация на описаните в проучването ученици се увеличава с преминаването им в по-горните класове. "С напредването на възрастта постепенно нараства влиянието на медиите и социалните мрежи върху представите на децата за външния вид и привлекателността – разказва Стойнева. – В началните класове родителите обикновено имат водещо значение за формирането на представите и самооценката на детето. В периода на юношеството обаче
влиянието на връстниците и
социалната среда се засилва. Подрастващият започва все по-силно да осъзнава съществуващите социални представи и стандарти за външен вид и поведение и значението им за приемането му от връстниците. Красивото тяло, сочните устни и тънката талия при момичетата, широките рамене при момчетата стават водещи за доброто самочувствие и самооценка."
При немалка част от анкетираните родители се е наблюдавала недостатъчна осведоменост относно значението на балансираното хранене за поддържането на здравословно тегло при децата, разказва Стойнева. Друго ключово наблюдение е
ниската готовност на част от родителите да участват в проучването. Много от тях отказали да попълнят въпросника, въпреки че той бил напълно анонимен. По-съществена била съпротивата на родители на деца с наднормено тегло. "За мен това е знак, че дори отговаряйки анонимно на въпросите, част от родителите ще осъзнаят, че не се справят достатъчно добре с хранителния режим на децата си – коментира Стойнева. - Далеч по-лесно е проблемът да бъде заметен под килима и да не се мисли за него."
Преподавателката обръща внимание, че все по-често срещана става тенденцията децата с проблеми с килограмите да се превръщат във възрастни с наднормено тегло. "Това е сериозен здравен проблем, тъй като наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с повишен риск от редица хронични заболявания и могат да доведат до по-голяма потребност от медицински грижи и лечение - припомня тя. - Затова превенцията и изграждането на здравословни навици още в ранна възраст имат важно значение. Подкрепата на децата и техните семейства за формиране на балансиран хранителен режим и активен начин на живот може да допринесе за по-добро здраве както в детството, така и в по-късните етапи от живота."

Често отговорите в анкетата на родителите не съответствали напълно на данните, получени при оценката на физическите показатели на децата, продължава Стойнева. "В част от въпросниците родителите посочваха, че детето
консумира редовно плодове
и зеленчуци и не предпочита сладки храни – посочва тя. – В същото време при някои от децата са установени показатели, съответстващи на наднормено тегло или затлъстяване. Това несъответствие ни накара да разгледаме внимателно възможността отговорите да не отразяват напълно реалните хранителни навици на детето."
Подобно несъответствие се наблюдавало и по отношение на въпросите за времето, което децата прекарват пред екрана на някакво устройство. "Част от родителите посочваха, че ограничават времето пред телефона или компютъра до около час дневно – съобщава тя. – В отговорите на самите деца обаче се открояваше значим интерес към гледането на видеа, филми и игрите на телефона. Тези резултати показват необходимостта при изследване на подобни поведения да се взема предвид информацията от различни източници."
Все повече деца се интересуват от това кое хранене е здравословното за тях, но в училищната програма няма достатъчно заложени часове по здрави теми, продължава Стойнева. "Водя различни училищни курсове и семинари – пояснява тя. – В тях учениците задават много въпроси, свързани с храненето и здравословния начин на живот. В рамките на клуб по интереси организирахме и тема "Чети етикета". Помолих учениците да донесат опаковки от храни, които са консумирали, за да разгледаме заедно информацията върху етикетите и да обсъдим съдържанието на продуктите. Целта беше да придобият по-добра ориентация в информацията, която производителите предоставят, и да развият умения за информиран избор.
Обсъждахме и влиянието на хранителните продукти
върху механизмите на апетита и системите за възнаграждение в мозъка, както и невронната пластичност. Смятам, че подобни знания не трябва да се ограничават само до клубовете по интереси, а да бъдат част от системното здравно образование на учениците."
Високите нива на социална тревожност и несигурността, предизвикани от наднорменото тегло, може да доведат до лоши резултати в познавателни тестове, свързани с вниманието и паметта, посочва още специалистката. "Световни изследвания са доказали, че тези две неща са в пряка неврологична обусловеност при децата– пояснява Стойнева. - Моите наблюдения потвърждават вече направени заключения, че невронната активност при подрастващите с повишена телесна маса се осъществява по-трудно. Колкото повече и по-често се свързват невроните, толкова умът е по-бистър, а мисълта – по-бърза. Неправилният начин на хранене често пречи на осъществяването на контакт на невроравнище. Затова тези деца имат по-ниски резултати по отношение на познавателните си способности. Разбира се, възможно е по-едрото дете да се справя по-добре в училище, като роля за това играе семейната среда, времето, което родителите отделят на детето си, и т.н. Но по-масово срещаните случаи са в обратната посока."
В изследването си Стойнева прави редица препоръки към училищното образование с цел то да е част от битката за здравословно хранене при подрастващите. Докторът по здравна психология говори за създаване на устойчива хранителна култура в училищата, за проследяване на деца с ранни рискови фактори, за въвеждане на правила в учебните заведения срещу енергийни напитки, пържени и пакетирани изделия и т.н. "Изследването категорично показва, че
здравето на децата е мултифакторно обусловено –
от храната и съня, през социалните връзки и екранното време, до моделите на поведение в семейството – пише в доклада. - Само чрез интегриран подход, обхващащ училище, родители и общност, могат да се изградят здравословни навици и да се предотвратят трайни здравословни проблеми като затлъстяване, тревожност и нарушена социализация."