Магистър-фармацевти, собственици на семейни аптеки, настояват за повече диалог при определянето на лекарствената политика в България. В своя позиция те поставят въпроси за бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, обсъжданото прехвърляне на негови функции към нова обединена структура, бюджета на НЗОК и бъдещите рамкови договори.

Основното им настояване е за по-достойно заплащане на професионалния труд на магистър-фармацевтите при отпускането на лекарства, заплащани изцяло или частично от НЗОК.

Семейните аптеки са малко над 50% от всички аптеки в страната и имат особено важно значение за достъпа до лекарствена и фармацевтична помощ в по-малките населени места и отдалечените квартали.

"Апелираме към едно по-достойно заплащане на професионалния труд на магистър-фармацевтите", заяви пред БНР Анелия Найденова Крълева, собственик на семейна аптека в Пловдив.

Фармацевтите настояват дейността по отпускане на лекарствата да бъде призната като самостоятелна здравна дейност и да бъде заплащана отделно от надбавките върху цените на медикаментите.
По думите на Найденова настоящият модел не осигурява достатъчно средства за професионалната работа, която извършват фармацевтите, особено при аптеките, които работят основно с лекарства по здравна каса.

При голяма част от медикаментите за хипертония, астма и неврологични заболявания, които са 100% реимбурсирани, аптеките получават 15% надбавка. Тя обаче е недостатъчна, за да покрие разходите по обслужването на пациентите.

"С тази надбавка ние не можем да покрием дори режийните си разходи – за поддръжка на софтуер, помещение, заплати, за поддръжка на самите медикаменти и за да ги осигурим, да са налични, за да могат хората да си ги получат", обясни Крълева.

Фармацевтите не предлагат конкретен процент, с който да бъде увеличена надбавката. Според Анелия Найденова размерът трябва да бъде определен след експертен разговор между всички заинтересовани страни.

„Държим да има представители и от семейните аптеки, защото могат да конкретизират основните проблеми на локално ниво", каза тя.

Според Анелия Найденова формално всички аптеки са равнопоставени при продажбата и отпускането на лекарства, но икономическата ситуация на малките и големите обекти е различна. Големите аптеки и вериги често разполагат с широк асортимент от козметика и други продукти, докато семейните аптеки в малките населени места и крайните квартали разчитат основно на отпускането на лекарства.

"Ако аптеката се издържа основно от отпускане на лекарства, трудно ще съществува с професионалния труд на фармацевта вътре",

По думите ѝ проблемът е особено сериозен в районите с по-възрастно население и ограничени доходи, където няма достатъчно потребители за допълнителни стоки и услуги.

Вече има тенденция за затваряне на малки аптеки заради невъзможността им да покриват разходите си.
Фармацевтът посочи и проблема с аптеките в малките населени места, за които са предвидени допълнителни средства, но според нея има данни, че тези суми са намалени. Така се задълбочава рискът от "оголване" на цели населени места откъм фармацевтична помощ.

"Някъде това е единственото място, където човек може да получи някаква здравна консултация – аптеката", подчерта Крълева.

Собствениците на семейни аптеки настояват именно за повече ангажимент от страна на държавата, за да бъде гарантиран достъпът до лекарства и фармацевтична грижа и в малките населени места.