Бъбрек, трансплантиран от прасе, е функционирал в организма на пациент в продължение на 271 дни. Това е най-дългият регистриран период, според американски лекари.

Тим Андрюс заяви, че трансплантацията му е дала „надежда" и му е спестила месеци наред посещения в болницата за хемодиализа. 

Екипът от болницата „Mass General Brigham" твърди, че тяхната работа показва, че органите на прасета могат да се използват като „мост", докато не се появи възможност за трансплантация от човек.

В крайна сметка обаче органът от прасето спря да функционира и беше отстранен, така че Андрюс се наложи да премине през кратък курс на хемодиализа, преди да бъде намерен донор.

Лекарите и учените проучват ксенотрансплантацията - използването на органи от други видове - поради недостига на човешки органи за трансплантация.

Към 30 юли 2026 г. около 95 500 души в САЩ чакат за бъбречна трансплантация. По последни данни в България за трансплантация на бъбрек чакат 826 души. 

На Тим Андрюс му е казано, че може да отнеме седем години, за да получи бъбрек, но и че хората живеят средно само пет години на диализа.

„Времето ми беше малко на привършване... Това става много депресиращо", раказва той пред Би Би Си.

Но той описа идеята за трансплантация от прасе като „надежда" и „светлина в края на тунела".

Свинете се считат за идеалното животно за ксенотрансплантация. Органите им са приблизително с подходящ размер и има дългогодишен опит в отглеждането им.

Но не може просто да отидеш до фермата, да вземеш бъбрек от прасе и да го трансплантираш на човек. Човешкото тяло незабавно би разпознало органа като чужд и би започнало опустошителна имунна атака, която би унищожила бъбрека. Той би почернял за минути, тъй като във всяка клетка биха се образували дупки, а органът би се съсирил отвътре.

Затова изследователите са разработили миниатюрни прасета от породата „Юкатан", които са претърпели 69 геномни модификации, за да „хуманизират" органите им.

Тези модификации премахват някои характеристики на свинските клетки, които нашата имунна система разпознава и атакува; добавят човешка ДНК, която действа като камуфлажна мрежа, за да помогне за скриването на свинската тъкан от имунната система, а допълнителни промени деактивират вирусите, които се крият в свинската ДНК, за да предотвратят инфекция.

Андрюс страда от бъбречно заболяване в краен стадий в резултат на диабет тип 2 и бъбреците му отказваха. Той е на 66 години, когато на 25 януари миналата година му е извършена ксенотрансплантация. 

Трансплантираният свински бъбрек започва да работи веднага и функционира успешно 271 дни. Премахнат е през октомври същата година, след което Тим прекарва 82 дни на хемодиализа. През януари тази година му е направена трансплантация от човешки донор. 

В началото имунната система на Андрюс опитва да отхвърли свинския бъбрек, но лекарите овладяват положението чрез коригиране на медикаментите. 

След около шест месеца обаче кръвоносните съдове в бъбрека започват да се увреждат, органът се възпалява и впоследствие започна да отказва.

Не е ясно точно защо се е случило това, тъй като не са били налице признаци за антитела, атакуващи свинския бъбрек.