490 000 пациенти срещат трудности в контрола на заболяването, административната тежест расте, а доплащанията натоварват семейния бюджет, сочи изследването на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването

Броят на хората с диабет у нас е нараснал с 13% през последните две години, но парадоксално пациентите, които получават тест-ленти за самоконтрол от НЗОК, са намалели с 27%. Това показва ново изследване на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ).

Според проучването близо 490 000 българи срещат сериозни трудности в контрола на заболяването. В същото време държавата харчи все повече за лечение на диабета, но значителна част от разходите продължава да се поема от самите пациенти.

"Най-тревожното е, че системата все по-трудно успява да осигури условия тези хора да контролират заболяването си. Имаме повече пациенти, но по-малко получават основния инструмент за самоконтрол - тест-лентите", коментира пред „24 часа" заместник-председателят на АПАЗ Николай Недялков.

Изследването отчита и друг парадокс - при минимално подобрение на състоянието си пациент може да загуби достъп до терапията, която е довела до този резултат.

"Ако човек подобри стойността на гликирания си хемоглобин например от 7,5% на 7,2%, той може да загуби достъп до терапията, която именно е постигнала този ефект. Така доплащането му се увеличава с около 45 евро месечно. На практика системата наказва успеха", отсича Недялков. 

По думите му това е пример как административните правила влизат в противоречие с медицинската логика.

Лекарствата обаче далеч не са най-големия разход.

„Много от съвременните терапии изискват доплащане от над 50 евро месечно. Към това се добавят изследвания, които не се покриват от НЗОК - ехография, електромиография и хормонални показатели, струващи между 15 и 60 евро месечно", обяснява Недялков.

Най-сериозният разход обаче остава хранителният режим.

„Пациентите споделят, че препоръчителното хранене струва между 300 и 400 евро месечно. За много пенсионери и хора с ниски доходи това е непосилно. Когато човек не може да си позволи храната, тест-лентите или необходимите изследвания, започва да прави компромиси с лечението", допълва той.

Последиците според организацията са тежки - повече усложнения и повече разходи за здравната система. Само за една година са отчетени 35 835 хоспитализации за диабет тип 2.

Проучването показва, че пациентите прекарват значителна част от времето си не в лечение, а в административни процедури - висят пред кабинетите единствено за подновяване на протоколи и рецепти заради кратки срокове на валидност.

Оказва се обаче, че за лекарите административната тежест е още по-сериозна. 

„По време на интервютата ендокринолозите споделиха, че проверки от РЗИ могат да отнемат до четири часа от работния им ден, а санкции се налагат при превишаване на лимитите за изследвания, дори когато те са медицински необходими", казва Недялков.

Организацията препоръчва рецептите и протоколите при стабилни пациенти да бъдат валидни 6 или 12 месеца, а решенията за лечение да се вземат пряко от лекуващия им ендокринолог, без чакане на одобрения от комисии.

Но най-големият проблем е в едно от най-базовите неща при контрола на заболяването - тест-лентите. 

В момента хората в пенсионна възраст получават около 150 тест-ленти за три месеца, които реално стигат приблизително за два месеца при препоръчителния самоконтрол. Според организацията броят на тест-лентите трябва да бъде увеличен до около 300 на тримесечие.

Ограничения има и при достъпа до сензори за непрекъснато измерване на кръвната захар.

„Те са обвързани с определени стойности на гликирания хемоглобин и вида на терапията, което лишава именно добре контролираните пациенти от технология, която би им помогнала да останат добре контролирани", посочва Недялков.

Според организацията иновациите в лечението на диабета все още остават недостъпни за голяма част от българските пациенти. Средствата за непрекъснат мониторинг на кръвната захар, инсулиновите помпи и част от най-новите медикаменти не достигат до повечето диабетици.

Допълнителен проблем е и концентрацията на комисиите за одобрение на лечение при диабет основно в София и Варна, което принуждава пациенти от други региони да пътуват стотици километри. 

От Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, вече са изпратили препоръките си до институциите.

Сред основните предложения са:

  • отпадане на фиксираните прагове за гликиран хемоглобин като условие за достъп до лечение;
  • удължаване на валидността на протоколите на 6 -12 месеца;
  • увеличаване на броя на тест-лентите;
  • отпадане на задължителната хоспитализация при смяна на терапия;
  • децентрализация на комисиите;
  • включване на консултации с диетолог и психолог в пакета, покриван от НЗОК.

„Това не са скъпи реформи, но могат значително да подобрят качеството на живот на пациентите и да намалят бъдещите разходи за усложнения. Диабетът трябва да се разглежда като приоритет на общественото здраве, а не само като разходно перо в бюджета", казва Недялков.

По думите му следващата стъпка е препоръките да се превърнат в конкретни политики с ясни срокове и измерими резултати.

„Успехът няма да се измерва с броя приети нормативни промени, а с това дали след две-три години ще имаме повече пациенти с добър контрол, по-малко усложнения и по-малко хоспитализации. Именно това трябва да бъде общата цел на институциите и професионалните организации", заключава той.