Дигитализацията на ТЕЛК не трябва да e бариера пред хората с увреждания. Това казва в свое становище омбудсманът Велислава Делчева, изпратено до шефката на парламента Михаела Доцова, комисиите по здравеопазване и социална политика и ресорните министерства.

Поводът са промените, предвидени в Закона за здравето. В законопроекта е вписано въвеждане на електронно административно производство при медицинската експертиза и създаване на механизъм за автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

В позицията си омбудсманът подкрепя усилията за модернизиране на административните процеси и цифровизация на услугите в сферата на здравеопазването, когато те водят до по-добър достъп на гражданите до услуги, намаляване на административната тежест и съкращаване на сроковете за произнасяне на компетентните органи.

Същевременно обаче Делчева е категорична, че предлаганите промени засягат процедура, от която зависи упражняването на редица основни права на хората с увреждания и лицата с трайно намалена работоспособност – социална подкрепа, достъп до здравни услуги, трудова реализация и пълноценно участие в обществения живот.

"Дигитализацията на медицинското производство следва да бъде реализирана по начин, който не ограничава достъпа до процедурата и не създава нови бариери пред най-уязвимите групи граждани", заявява е Велислава Делчева.

Според нея производствата по медицинска експертиза предполагат обработването на голям обем чувствителна информация, включително данни за здравословното състояние на гражданите.

Затова посочва, че законопроектът трябва да гарантира високо ниво на защита на личните и здравните данни, ограничен достъп до информацията - единствено до оправомощени лица, проследимост на достъпа до електронните досиета, надеждни механизми за киберсигурност и пълно съответствие с националното и европейското законодателство в областта на защитата на личните данни.

"Следва изрично да се подчертае, че автоматизираната оценка на риска не може да служи като основание за ограничаване на права или за автоматично поставяне под съмнение на валидността на експертно решение без последваща индивидуална проверка от компетентен орган", пише Делчева.

Според омбудсмана предвидената система трябва да отговаря на принципите на прозрачност на критериите за оценка, проследимост и проверимост на алгоритмите и използваните показатели, недопускане на дискриминационни резултати, наличие на човешки контрол върху всяко решение, основано на автоматизиран анализ. Трябва да е гарантирана и възможността засегнатото лице да получи информация за основанията за предприетите действия, както и право на възражение и ефективна защита.

Велислава Делчева акцентира и върху необходимостта от провеждане на консултации с национално представителните организации на и за хората с увреждания, пациентските организации и професионалната медицинска общност преди окончателното приемане на законопроекта.

В заключение омбудсманът подкрепя принципната насоченост на законопроекта към цифровизация, повишаване на ефективността на административните процеси и ограничаване на възможностите за злоупотреби в системата на медицинската експертиза, като същевременно настоява за допълнителни гаранции за защита на правата на гражданите.

"Само при наличие на достатъчно правни и организационни гаранции могат да бъдат постигнати целите на законопроекта, без да се създава риск от ограничаване на правата на лицата с увреждания и гражданите, ползващи услугите на медицинската експертиза", подчертава Делчева.