Първият ми контакт със столетници беше, когато бях първи курс студент, оттогава се чувствам като крадец на спомени, казва културният антрополог

- Д-р Гацин, защо решихте да съставяте карта на столетниците?

- Културната антропология е наука за човека. Човека като индивид и като част от общност. А всяка общност има морални норми, които се генерират и поддържат от най-възрастните членове.

Обичам да визуализирам идеите си. Да ги виждам на карта. Картата на дълголетието е естествен развой на научните ми търсения. Занимавам се с теренни проучвания още от студентските си години. И първият ми контакт със столетници беше, когато бях първи курс студент по етнология и културна антропология в Историческия факултет на Софийския университет.

Теренната практика беше в Родопите, в село Дрангово. Представете си културния шок, който изживява младеж от морето през лятото, изпратен да проучва Родопите. Това може би беше преломният момент, в който се събуди моят интерес към търсенето на най-старото запомнено знание.

Оттогава до днес се чувствам като крадец на спомени. А колкото по-дълго живее един човек, толкова повече спомени има. Така стигнах до идеята за картографиране на дълголетието на България. Процесът ще е труден, но плодотворен. Но не разбирайте, че тази карта ще бъде една моментна снимка на актуалното състояние и данни от регистрите. Моята идея е да се направи проучване в дълбочина и да се разгледа хронологично състоянието на дълголетието в конкретните райони на страната.

Ние няма да дадем отговор колко столетници живеят в момента в селището Х, а ще анализираме данните в различните исторически периоди и тогава вече на картата ще светнат т.нар. сини зони на България. Реализирането на този проект ще даде много отговори за продължителността на човешкия живот. Ще се видят връзките между дълголетието и всички фактори, които влияят.

- В кои райони на България има най-много дълголетници?

- Ако ме питате къде живеят най-много столетници в момента, това е София. И тук могат да се изброят много фактори, които допринасят за това. Но ако разгледаме въпроса спрямо броя на населението, можем да кажем, че области като Благоевградска, Кърджалийска, Пазарджишка, а разбира се, и Смолянска, особено Родопите, са регионите с най-много дълголетници и най-висока средна продължителност на живота.

Ако питате къде са най-много концентрирани местни столетници в България, веднага отговарям - Благоевградска и Смолянска област. Но да уточним какъв е контекстът на един столетник или дълголетник. Дали е местен и живее в родното си място. Задължително човек трябва да бъде свързан с географския фактор.

Вземаме лицето Х, знаем, че то е на 90+ години или 100. Но то в естествената среда ли се намира в момента? Там където се е родил, работил, създал семейство, изградил се като личност или е взет от децата или внуците в апартамент на 11-ия етаж, на стотици километри от родното място?

Към възрастните хора винаги се е гледало като към източници на информация, това ги е поставяло на едно много важно място в патриархалното общество. Аз си задавам въпроса имало ли е понятие “старчески дом” в традиционната култура на българите в миналото. Семейството или общността се грижи за своите възрастни, като едва ли не ги превръща в домашни мъдреци.

- Кое е разковничето за дълъг живот?

- Това е най-сложният въпрос. Но аз търся неговия отговор всеки път, когато съм на терен. Храна, наследственост, среда на живот, стрес и какво ли още не. За всичко, което изброих, мога да ви дам много конкретни примери за потвърждаване или отричане. Но знаете ли, мисля си, че отговорът е много, много прост. Разковничето е в баланса, спокойния живот и малкото храна.

- Не са ли най-големите дълголетници в Япония?

- Да, приемаме, че Япония е сред световните лидери по дълголетие и има най-голям брой столетници в света. Но трябва да се отбележи, че много често се спекулира с темата за дълголетието. Аз съм си поставил една задача - при свободно време да се занимая с легендите и спекулативните теории за дълголетниците. Няма как една такава тема да не бъде митологизирана.

И тук веднага се сещам за снимката на легендарната баба Василка Бангиева от Родопите. Кадърът е на Крум Савов и е известен като “Столетникът и неговата майка”. Историята е много интересна, защото и до днес се спори за възрастта, на която е починала старицата, и възрастта, която е запечатал фотографът.

И ако трябва да продължа с легендите за дълголетие, веднага се сещам за историята около един китаец, който уж доживял 256 години, дори го били снимали. Тук вече, разбира се, влизаме във фантастичен филм. Но го споменавам, за да ви покажа, че темата за дълголетието провокира митологично мислене.

А когато говорим за дълголетие и Япония, веднага ми изплуват т.нар. сини зони и регионът Окинава. Там концентрацията на столетници наистина е необичайно висока.

- Докъде стигна историята със 130-годишния Йончо Цолов, за когото сте преценили, че е най-възрастният човек в света? Ще кандидатствате ли за рекорд на “Гинес”?

- Толкова много съм потънал в темата за Йончо Цолов и библейската му възраст, че имам чувството, че го познавам. От момента, в който нашият екип откри паметника на столетника в село Лик, не сме спирали да търсим още и още доказателства за възрастта му. В момента подготвям експедиция в селищата около родното място на Йончо. Целта е да се проверят всички църковни регистри за ражданията и умиранията от изследвания период и по този начин да попълним липсващите елементи от пъзела на дълголетието.

След тази експедиция през лятото се планира да инициираме и потвърждение от “Гинес".

Много хора ме питат защо досега не съм го направил. Защото това не е самоцел - да се бием в гърдите, че сме открили най-възрастния човек, живял на планетата. По скоро искам това откритие да се популяризира и България да стане родината на най-дълго живелия човек. А и една добра дестинация на дълголетието. В село Лик се намира лековит извор, от който е пил вода столетникът. Предстои да изследваме и водата.

- Как се прави родословно дърво?

- Науката, която се занимава с родословието, е генеалогията. Но всеки един от нас може да си направи родословно дърво. Моят първи досег с родословно дърво беше, когато съм бил много, много малък и в детския си албум видях едно схематично родословно дърво, което майка ми беше попълнила прецизно. Аз много му се радвах, но забелязах, че в едно от кръгчетата, което е отредено за прадядо ми, (а както знаем, човек има четирима прадядовци), името му е заличено и е написано друго име. Това ме порази. Как така един човек е изтрит и е заменен с друг? Тогава в семейството ми обясниха, че въпросният прадядо, чието име е било дописано, е починал на 24 години и тогава прабаба ми се омъжва повторно и майка ми, като автор на това дърво, механично е попълнила името на дядото, когото тя е запомнила.

Разказах тази лична история, за да насърча вашите читатели да си направят родословно дърво. Лесно е и е полезно. Във всеки един дом трябва да има. Попитайте роднини и близки. Използвайте летните месеци и ваканции, върнете се в родните места на предците си. Потърсете информация от местни жители, читалища, кметства, църкви.

През лятото се организират много селищни празници - събори или панаири. На тях се събират хора с особено чувство за памет и може да се събере безценна информация. Може да излязат на бял свят невероятни родови истории, които ще останат за поколенията.

- Знам, че се занимавате и със суеверни обичаи. Какво правят днешните българи за късмет?

- За късмет много често се излива вода, когато се тръгва за важно събитие или на дълъг път. И в това не виждам нищо лошо. Често се дават определения за българите, че сме били суеверни или неверници. Аз мисля, че и в това трябва да има баланс. Не може да се изкоренят от народопсихологията старите езически корени, защото са свързани с родовите ни истории, а това вече е много лично. Аз бих казал, че вярванията, особено в момента, приличат на една огромна ирландска яхния, в която има всичко.

Забелязал съм, че човек обича да прави свои ритуали за късмет. Не е задължително това да са общоприети действия. Всички знаем за черната котка, която не бива да пресича пътя ни. От свещеници зная, че не трябва да се вярва в това. “Котки много и всяка си ходи по пътя, защо да се съобразяваме с нея?”, ми казваха.

Аз лично съм наблюдавал на един тротоар в София следната ситуация: работници ремонтират нещо, качени на висока стълба. Началото на стълбата беше в ръба на тротоара към улицата, така че няма как да избегнеш минаването под стълбата, ако искаш да се движиш по тротоара. Е, аз наблюдавах колко хора ще минат под стълбата и колко ще я заобиколят. Защото знаете това суеверие, че минаването под стълба носи лош късмет. И това е един добър пример, че суеверията тръгват от конкретни практически ситуации, защото едно минаване под стълба може да ни донесе наистина лош късмет, но само ако ни падне нещо на главата.

* Д-р Росен Гацин е културен антрополог. Защитил е докторска степен в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, професионално направление: Социология, антропология и науки за културата . Основните му научни интереси са в областта на културната антропология и генеалогията. Автор е на книгата “Демоните в светогледа на българския Северозапад”, която е насочена към студенти по културна антропология и етнология, изследователи и широк кръг читатели. Той е главен асистент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН.