Експертите спорят за ефективността на метода, но примерите показват успех

Клавиатура и помощник - това е всичко нужно, за да могат хората с тежък аутизъм да общуват със света. Това твърдят организации в САЩ, които настояват за държавно финансиране на метода. Експерти и психолози обаче са на мнение, че липсват научни доказателства за неговата ефективност.

В практиката аутистът посочва буквите на специализирана за това клавиатура, а помощникът му свързва думи и изречения. Така според привържениците дори хора с тежко състояние на аутизъм имат възможност да се изразяват.

В края на януари министърът на здравеопазването в САЩ Робърт Ф. Кенеди назначи координационен комитет по въпросите на аутизма, който да насърчи борбата срещу него. Панелът е съставен от лекари, изследователи, представители на неправителствени организации за подобряване на живота на хората, живеещи с аутизъм. Трима членове на комисията споделят, че техните неговорещи възрастни деца комуникират чрез клавиатура.

През април панелът издаде резолюция с текст, който призовава Министерството на здравеопазването да обърне по-сериозно внимание на метода и той да бъде включен в програмите за помощ на деца с аутизъм. 

Автор на резолюцията е Елизабет Бонкър. Тя самата комуникира чрез клавиатура, с помощта на която представя доклади за аутизма по целия свят и насърчава предоставянето на повече възможности за комуникация на хората в състояние на затруднена комуникация. Тя е секретар на Аутистичното дружество на Флорида и изпълнителен директор на организацията "Комуникация за всички". Организацията и предлага безплатни интернет уроци, които помагат на семейства и училища да научават неговорещите да пишат на машина.

Психолози и логопеди обаче твърдят, че няма научни доказателства за надеждността на комуникацията с клавиатура при хората с аутизъм - тя е зависима и неефективна. Според експертите методът е основан на погрешната идея, че хората с аутизъм имат нормален диапазон на когнитивни способности, но са затворени в неправилно функциониращи тела.

Писането на клавиатура се сравнява и с други алтернативи за комуникация на аутистите - чрез цифрови и аналогови изображения или посочване на букви върху дъска. И трите модела изискват помощ от друго лице, което не означава автономна комуникация. Според критиците притежателят на дъската може да влияе на съобщенията на аутиста, както се случва със спиритуалните дъски и маговете.

През март експерти свикаха независимия координационен комитет по аутизъм и се обявиха против експерименталните методи, за да се противопоставят на панела на Кенеди. Член на комитета е Ейми Луц, старши преподавател по история в Университета на Пенсилвания и майка на аутист. "За хората с увреждания няма достатъчно финансиране, не искам и малкото да отива за такива опровергани методи", заяви тя пред американската преса.

Един от примерите, доказващи метода като работещ, е Тимъти Чан. Той не проговаря като дете и е диагностициран с аутизъм на тригодишна възраст. На девет се научава да комуникира чрез клавиатура и има нужда и от помощник, който да докосва рамото му. По този начин има повече усет в тялото си, споделя той.

Днес Тимъти Чан е кандидат-доктор по социология в Австралийския Католически университет и е автор на редица научни статии. Издава автобиография и е един от първите неми участници в светоноизвестната платформа за речи TEDx. На сцената изнася речта си с помощта на метода - клавиатура, възпроизвеждаща звук.