Ендокринологът проф. Михаил Боянов от УМБАЛ „Александровска“ разкрива защо комбинацията между пикочната киселина и високия холестерол умножава в пъти опасността за сърцето след 50-годишна възраст и какви са капаните на безсимптомното ѝ протичане.

- Професор Боянов, тялото ни винаги ли ни предупреждава със симптоми, когато сме в опасност или има показатели, които тихомълком съкращават живота ни?

- За съжаление, когато тялото ни даде сигнал, често вече е твърде късно. Съществуват показатели, които не предизвикват абсолютно никакви симптоми, но реално ни съкращават живота ни. Класическият пример е холестеролът. Вашият „лош“ холестерол може да е достигнал критичната стойност 10. Това е наистина изключително опасно. Означава, че рискът от инфаркт или инсулт в следващите 10 години наближава почти 100%. Човек обаче не усеща нищо, докато не се случи най-лошото. Същото се случва днес и с пикочната киселина. Тя е поредният „тих убиец“, който живурка в нашето тяло.

- Свикнали сме да свързваме високата пикочна киселина единствено с подаграта. Какво се промени в разбирането на медицината за този показател за да бием днес предупредителната камбана?

- Старата, добре позната клинична картина наистина е подаграта – т.нар. „царска болест“. Днес обаче в Европа се приема, че има втора, огромна група хора. При тях пикочната киселина е висока, но те нямат нито подагра, нито уратни камъни в бъбреците. Само че точно тези хора имат силно повишен сърдечно-съдов риск. Вече се смята за абсолютно доказано, че високата пикочна киселина увеличава риска от фатални съдови инциденти. Тя прави това дори когато е напълно безсимптомна.

Ако имате едновременно висок холестерол и висока пикочна киселина, рискът за сърцето не просто се събира – той се умножава!

- Можем ли да кажем тогава, че тя е новият голям „невидим враг“ на здравето ни?

- Абсолютно. Повишената пикочна киселина се превръща в същия невидим враг, какъвто беше захарният диабет. Преди двадесетина години тепърва започвахме да говорим активно за диабета. Днес той вече е в топ класацията на най-разпространените и опасни болести. Пикочната киселина върви по същия път. Затова медицинската общност алармира за нея.

- Какво всъщност представлява състоянието хиперурикемия и как се отключва то?

- Хиперурикемия е медицинският термин за трайно повишени нива на пикочна киселина в кръвта. Основен катализатор за това е затлъстяването и наднорменото тегло. При метаболитния синдром тялото хем произвежда повече от нея, хем по-трудно я изхвърля. Съществува обаче и силен генетичен дефект при обмяната. Поради това често откриваме много високи стойности и при съвсем слаби хора. Големият капан тук е липсата на симптоми. Хиперурикемията не боли в продължение на години, докато тихомълком разрушава съдовете отвътре. Особено критично е положението при хора над 50 години.

Вижте кратко видео за хиперурикемията.ЛИНК

- Споменавате увреждането на съдовете. Каква е директната връзка между пикочната киселина и ранната хипертония?

- Връзката е директна и многоагресивна. Високата пикочна киселина блокира производството на азотен оксид – молекулата,  която кара съдовете да се разширяват. Когато съдовете загубят своята еластичност, те се втвърдяват и кръвното налягане скача. Така се развива ранна, трудно контролируема хипертония. Сега си представете този сценарий: съдовете вече са увредени и стеснени от пикочната киселина и холестерола. Пациентът преживява силен стрес в ежедневието, който отключва внезапна хипертонична криза. Кръвното се вдига рязко, налягането в тези крехки артерии става огромно и на заден план, предизвикано от стрес, някъде нещо просто се запушва или се пука. Всички знаем какво може да се случи тогава.

- Често пациентите правят грешката да спрат терапията си, когато видят добри резултати от следващите изследвания. Какво се случва тогава?

- Това е огромна, понякога фатална илюзия. Пациентът идва, вижда перфектни изследвания и гордо заявява: „Вече съм добре, спирам хапчетата!“. Налага се веднага да го приземя и да му обясня: вашите нормални стойности са факт единствено благодарение на това, че вие си пиете лекарството всеки ден. Когато имаме генетичен дефект в обмяната или трайно метаболитно нарушение, тялото не може само да компенсира проблема. Медикаментът работи като външен регулатор. Спрете ли го, балансът се срутва веднага. В рамките на броени дни или седмици пикочната киселина и холестеролът се връщат към старите си опасни нива. Борбата с тези показатели не е временен курс като лечението на грип – тя изисква дългосрочна дисциплина. Добрите изследвания не са повод за спиране на терапията, те са доказателство, че тя работи и трябва да продължи.

- Днес много се говори за „метаболитно здраве“. Какво точно означава този термин – нова мода или реална необходимост?

- Това в никакъв случай не е мода. То е абсолютна необходимост, пряко свързана с оцеляването на нашето тяло. Най-просто формулирано: метаболитно здраве означава, че всички ваши основни показатели за сърдечно-съдов риск са в норма. За да сте здрави, трябва да имате оптимални нива на кръвна захар, кръвно налягане, холестерол и пикочна киселина. Ако те са извън контрол, метаболизмът е счупен.

- Възможно ли е наистина да намалим холестерола и пикочната киселина, ако вече са извън нормите? Каква е ролята на всекидневните ни навици?

- Да, напълно възможно е. Вашият ежедневен начин на живот може да помогне изключително много да държите пикочната киселина и холестерола под контрол. Стъпките за ранна превенция включват правилно хранене, редукция на теглото и висока двигателна активност. Когато промяната в навиците не е достатъчна, съвременната медицина разполага с много ефективни медикаменти. Най-важното обаче си остава ранното откриване чрез редовни кръвни изследвания, преди да са настъпили уврежданията.

КЪДЕ Е ОПАСНАТА ГРАНИЦА ЗА ПИКОЧНАТА КИСЕЛИНА?

Как да разчитаме изследванията си и какви са терапевтичните цели:

  • Лабораторна норма за пикочната киселина: при  здрави хора за мъже е до 420µmol/l, а за жени до 340 µmol/l.
  • Кога нивата на пикочната киселина стават опасни: Стойности над 400-420 μmol/L се смятат за критични, защото тогава киселината губи своята разтворимост и започва да формира микрокристали, увреждащи съдовете и ставите.
  • Как да избегнем сърдечносъдов инцидент: За пациенти с вече доказани сърдечни проблеми, хипертония или диабет, кардиологичните критерии изискват по-строг контрол - пикочната киселина трябва да бъде свалена и поддържана под 360 μmol/L.

 КОЙ Е ТОЙ?

Проф. д-р Михаил Боянов, д.м.н.

  • Водещ български специалист по ендокринология и вътрешни болести.
  • Професор към Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“.
  • Преподавател в Медицински университет – София.
  • Автор на над 150 научни публикации у нас и в чужбина.
  • Експерт в диагностиката на метаболитни нарушения, захарен диабет и остеопороза.

ВРАГОВЕТЕ В ЧИНИЯТА

Кои храни и напитки рязко вдигат пикочната киселина?

  • Алкохол: Бирата е най-големият източник на пурини, следвана от концентратите.
  • Захар и фруктоза: Газираните напитки и пакетираните сладкиши увеличават количеството на пикочната киселина и блокират изхвърлянето ѝ.
  • Червени меса: Свинско, телешко, агнешко и особено вътрешности (дроб, бъбреци).
  • Морски дарове: Скумрия, сардини, миди и скариди.
  • Препоръка: Пийте поне 2 литра вода дневно, за да улесните бъбреците в тяхната функция