Един от всеки трима лекари и медицински сестри страда от депресия, а един от десет има пасивни суицидни мисли, показва ново проучване на Европейския офис на Световната здравна организация (СЗО), публикувано по повод Световния ден на психичното здраве – 10 октомври. Изследването обхваща 90 000 медици от всички 27 държави членки на ЕС, както и от Исландия и Норвегия.

В Латвия и Полша почти половината от анкетираните съобщават за депресия, докато в Дания и Исландия този дял е най-нисък – около 15%.

В България 32% от медицинските специалисти посочват, че страдат от депресия, а 21% – от тревожност, което поставя страната на средно ниво спрямо останалите държави в ЕС.

Страната ни обаче е сред тези с по-висока зависимост към алкохола сред медицинския персонал – 5% от анкетираните. По-високи стойности са отчетени във Франция (7%), Латвия (7%) и Литва (6%), докато в Дания, Италия, Нидерландия и Португалия едва 1% от медиците съобщават за алкохолна зависимост.

България е по средата и по прекомерно натоварване на работното място. У нас 29% работят по над 50 часа на седмица, като в скандинавските страни делът им е до 10%. Най-високи нива на извънреден труд декларират Гърция, Малта и Кипър с 44%-52%.

През последната година 1 от 3 лекари и медицински сестри в Европа са преживели тормоз или насилствени заплахи на работното място, а 10% са преживели физическо насилие или сексуален тормоз.

Един от 4 лекари работи повече от 50 часа седмично. Междувременно, почти една трета (32%) от лекарите и една четвърт (25%) от медицинските сестри са на временни трудови договори, което е свързано с повишена тревожност относно сигурността на работното място.

Сред най-тревожните открития е, че 1 на 10 лекари и медицински сестри са заявили, че са имали мисли, че е "по-добре да са мъртви" или "да се наранят" през последните 2 седмици. Известно е, че тези така наречени "пасивни" суицидни мисли предсказват бъдещо суицидно поведение.

Лекарите и медицинските сестри, които са обект на насилие, работят постоянно дълги часове и работят на смени (особено през нощта), са много по-склонни да бъдат депресирани и тревожни и да имат суицидни мисли. Всъщност лекарите и медицинските сестри показват двойно по-голяма честота на суицидни мисли в сравнение с общото население.

"Резултатите от проучването са напомняне, че здравните системи в Европа са толкова силни, колкото са силни хората, които работят в тях", каза д-р Ханс Анри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. "Един на всеки трима лекари и медицински сестри съобщава за депресия или тревожност, а повече от 1 на всеки 10 е мислил да сложи край на живота си или да се самонарани. Това е неприемлива тежест за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така", посочи той.

"Можем да предприемем конкретни действия още сега, като например прилагане на нулева толерантност към насилието и тормоза на работното място в здравеопазването; реформиране на моделите на работа на смени и извънредния труд, за да се сложи край на културата на работа до изтощение; намаляване на прекомерното натоварване чрез инвестиране в по-интелигентно набиране на персонал и рационализирани работни процеси, включително използване на силата на цифровите технологии като изкуствения интелект; и гарантиране, че всеки здравен работник има достъп до поверителна, без стигма подкрепа за психично здраве. В същото време трябва да държим здравните лидери отговорни за създаването на безопасни и подкрепящи работни места. В крайна сметка кризата с психичното здраве сред нашите здравни работници е криза на здравната сигурност, заплашваща целостта на нашите здравни системи.", посочи Клуге.

Въпреки лошото психично здраве и условията на труд, 3 от 4 лекари и 2 от 3 медицински сестри изразяват силно чувство за цел и смисъл в работата си и са предимно доволни от работата си. Това предполага, че заетите в здравеопазването са мотивирани от работата си, но се нуждаят от персонализирана подкрепа, за да си вършат работата и да се грижат ефективно за пациентите си.

"Ние сме физически и психически изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки", каза Мелани Дебарей, специализант по радиология от Франция. "Тези условия на труд имат огромно влияние върху психичното ни здраве и благополучие. Във Франция сред студентите по медицина 66% са преживели депресивен епизод, а 21% са имали мисли за самоубийство през последната година – 3 пъти повече от общото население. Начинът да защитим психичното си здраве и благополучие би включвал преди всичко стриктното прилагане на закона относно работното време или задължителната почивка след дежурства, както и разпределението на достатъчно финансови ресурси, които да ни позволят да практикуваме в съответствие с нашите ценности. Избрахме път на човечност, но това не означава, че ние самите преставаме да бъдем хора".

Небезопасните и неподдържани условия на труд са свързани със стрес, тревожност и депресия сред здравните работници – и това засяга не само тях, но и пациентите, и обществото. В зависимост от държавата до 40% от лекарите и медицинските сестри със симптоми на депресия съобщават, че са взели болнични през последната година. Между 11% и 34% от здравните работници казват, че обмислят да напуснат работата си. Тази загуба на капацитет може да означава, че пациентите са изправени пред по-дълго чакане и намалено качество на грижите, а здравните системи губят жизненоважен персонал. В крайна сметка всеки плаща цената.