Изключително ценен диагностичен инструмент е, когато се използва в рамките на конкретни медицински показания. Но "няма данни, които да показват, че при скрининг на хора без симптоми намалява заболеваемостта или смъртността".

Ядрено-магнитният резонанс на цялото тяло стана известен заради предполагаемата си способност да открива много болестни състояния рано. В ерата на социалните медии, където инфлуенсъри и знаменитости споделят всеки миг от живота си – от здравословно хранене до интимните си навици, не е изненадващо, че и медицинските процедури се превръщат в обект на интерес. Все по-често виждаме публикации, в които известни личности се подлагат на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на цялото тяло, рекламирайки го като превантивна мярка за ранно откриване на болести. Особено при хипохондрична нагласа - постоянен страх от болести - тенденцията повдига важен въпрос: има ли наистина смисъл здрави хора да си правят ЯМР от темето до палеца на крака за всеки случай?

Ядрено-магнитният резонанс е неинвазивен образен метод, който използва силни магнитни полета и радиовълни, за да създаде детайлни изображения на вътрешните органи и тъкани на тялото. За разлика от рентгеновите лъчи и компютърната томография (КТ), ЯМР не използва йонизиращо лъчение, което го прави по-безопасен за потенциалното увреждане на ДНК. Тази характеристика е основният аргумент на поддръжниците на рутинния скрининг.

ЯМР е особено ефективен за визуализиране на меки тъкани като мозък, мускули, хрущяли и органи като черен дроб, бъбреци, панкреас. Той може да открие тумори, кисти, възпаления и други структурни аномалии в ранен етап. Заради тази своя способност да “вижда” дълбоко в тялото, методът е ценен диагностичен инструмент, когато има конкретни симптоми или съмнения за заболяване.

Въпреки своята прецизност, ЯМР не е панацея, категорични са обаче лекарите. Според тях един от основните проблеми на ЯМР на цялото тяло е липсата на стандартизиран протокол. Това означава, че качеството и обхватът на изследването могат да варират значително между различните клиники. Някои протоколи са по-подходящи за откриване на неврологични проблеми, докато други са фокусирани върху коремната кухина. Освен това, резонансът има своите слепи зони. Например той е по-малко ефективен при изобразяване на кости и калцирани тъкани - за тези структури, КТ и рентгенът често дават по-ясни изображения. Предизвикателство са и движещите се органи - дишането и мърдането на червата могат да създадат артефакти, които затрудняват интерпретацията на образите. Също така специалистите казват, че ЯМР на цяло тяло е по-малко ефективен за скрининг на рак на гърдата (за което се използва мамография) или рак на дебелото черво (колоноскопия).

С други думи, ЯМР на цяло тяло не може да замени всички други скринингови методи. Той е като широкоъгълна камера, която прави снимки на голяма площ, но може да пропусне малки детайли, които биха се видели с телеобектив (специфичен скринингов метод). “И все пак, нищо не пречи за всеки случай...”

Има ли научни доказателства, че рутинният ЯМР на цяло тяло за здрави хора подобрява здравните резултати? Отговорът е не според водещите медицински организации.

Проучване, публикувано в Journal of the American Medical Association (JAMA), разглежда резултатите от 23 проучвания, посветени на ЯМР на цяло тяло. Установено е, че при хора без симптоми, сканирането често открива случайни находки, известни като инциденталоми. Тези образувания обикновено са доброкачествени и нямат клинично значение. Например, малки кисти в бъбреците или неракови възли в щитовидната жлеза са изключително чести и рядко водят до проблеми.

Проблемът е, че откриването на такъв инциденталом често води до верига от допълнителни, често инвазивни и скъпи изследвания, като биопсии, КТ сканирания с контраст и редовни проследяващи ЯМР.

Проучване на клиниката “Майо” показва, че около 30% от хората, подложили се на скринингов ЯМР на цяло тяло, имат нужда от последващи изследвания. Само малка част от тези случаи обаче се оказват сериозно заболяване.

Д-р Ричард Дженкинс, председател на Американския колеж по радиология и световен авторитет в своята област, категорично заявява: “Няма данни, които да показват, че ЯМР на цяло тяло за скрининг на хора без симптоми намалява заболеваемостта или смъртността.” Повечето световно авторитетни медицински асоциации, включително Американската асоциация за борба с рака и Американската асоциация по радиология, не препоръчват рутинния скрининг с ЯМР на цяло тяло. Те наблягат на това, че предимствата не надвишават потенциалните вреди от ненужни последващи изследвания, фалшиво положителни резултати и свързания с това стрес, 

че “има нещо” - инциденталом, който не се отразява на здравето.

Една от големите бариери пред масовото използване на ЯМР на цяло тяло е неговата цена. В зависимост от клиниката и държавата, цената може да варира от 1000 до 3000 евро, като обикновено не се покрива от осигурителните каси и здравните застраховки. За сравнение, стандартна мамография или колоноскопия струват значително по-малко и са покрити от повечето застрахователни планове, тъй като тяхната ефективност за скрининг е научно доказана. Високата цена превръща ЯМР на цяло тяло “за всеки случай” при здрави хора без рискова наследственост в луксозна услуга, която някои биха нарекли прищевка от типа “има пари - угажда си”.

Но може би най-големият скрит риск от този вид скрининг е психологическият ефект. Откриването на доброкачествен инциденталом често предизвиква значителен стрес и тревожност у пациента. Очакването на резултатите от допълнителни изследвания и страхът от потенциално сериозно заболяване могат да влошат качеството на живот. Дори след като стане ясно, че находката е доброкачествена, някои хора остават с постоянно усещане за несигурност и нужда от редовни проверки, което ги превръща в пациенти без реална медицинска необходимост.

Вместо да се подлагат на скъпи и научно необосновани скринингови процедури, лекарите съветват здравите хора да се фокусират върху доказани превантивни мерки и скрининги, съобразени с тяхната възраст и рискови фактори. Те включват:

- Редовни годишни прегледи при личния лекар

- Скрининг за рак на гърдата (мамография) за жени

- Скрининг за рак на дебелото черво (колоноскопия) за хора над 45 години, а се предлага мярката да се предписва още на 40 г.

- Скрининг за рак на простатата (PSA тест) за мъже над 50 години

- Контрол на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар.

- Водене на здравословен начин на живот – балансирано хранене, редовна физическа активност и отказ от тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол.

Тези мерки, за разлика от ЯМР на цяло тяло без конкретен медицински повод имат доказан ефект върху намаляването на заболеваемостта и подобряването на продължителността и качеството на живот.

Магнитният резонанс на цяло тяло е изключително ценен диагностичен инструмент, но неговата стойност се проявява в контекста на конкретни медицински показания. Да се прави ЯМР “за всеки случай” е като да се използва бомба за унищожаване на муха – методът е прекалено мощен и носи прекалено много странични ефекти за целта.

Модата, налагана от инфлуенсърите, е просто това – мода, често подкрепена от агресивен маркетинг на клиниките, които предлагат услугата. Медицинската наука, базирана на строги проучвания и клиничен опит, казва, че за здрави хора, които нямат симптоми или генетични предразположения, рутинният ЯМР на цяло тяло е ненужен, скъп и потенциално вреден.

Вместо да търсим “спокойствие” в скъпи и неинформативни сканирания, трябва да се доверим на доказаната превантивна медицина и да инвестираме времето и парите си в грижа за здравето чрез здравословен начин на живот и редовни, целеви прегледи.