Трудът им е приет за публикуване в едно от най-престижните медицински списания в света
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на проучването са онкологът д-р Георги Димитров, дм и урологът доц. д-р Еленко Попов, дм, съответно от Клиниката по медицинска онкология и от Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ".
В изследването са обхванати над 200 пациенти с напреднал рак на простатата, за да се установи как различните генни мутации влияят на ефективността на съвременните таргетни терапии с PARP инхибитори.
Резултатите показват, че ефектът от лечението зависи пряко от типа на генетичните промени, които определят статуса „дефицит на хомоложната рекомбинация (HRD)" – наличие на мутация в т.нар. „сензорен" и/или „ефекторен" ген. Пациентите с ефекторни мутации (напр. BRCA1/2, PALB2) живеят значително по-дълго в сравнение с тези със сензорни мутации (напр. ATM, CHEK2). Това откритие надгражда резултатите от големите международни регистрационни проучвания, които показват, че пациентите с HRD имат полза от лечението, но без толкова детайлен анализ по конкретни гени. Това съобщиха от пресцентъра на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ".
„Всички регистрационни проучвани (проучвания, които се правят преди да бъде одобрен за употреба даден медикамент) са дизайнирани така, че да обхващат максимален брой пациенти. Това е в интерес на фармацевтичната компания, която инвестира милиони в разработването и проучването на даден медикамент и е заинтересована критериите, които включват или изключват даден болен за лечение с определен медикамент да са по-широки. Ние като независими учени и лекари обаче, сравнявайки баланса риск-полза, винаги се стараем да преобладава ползата за пациентите, тъй като освен че са изключително скъпи, тези медикаменти не са безобидни. Това, което доказахме с нашето проучване е, че въпреки че някои мутации попадат под общ знаменател, различните водещи мутации имат различен резултат. В случая ефекторния тип мутации имат много добър резултат, докато при сензорния тип има още какво да се желае, въпреки че и двете групи мутации се водят под общия знаменател HRD статус и са одобрени за лечение с този медикамент". Това обясни д-р Георги Димитров, дм, който преди да стане част от екипа на Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" е завършил Генетика в University of Leeds (UK) и има магистратура по изследователска онкология в Imperial College, London.
Геномно секвениране от следващо поколение (NGS) е най-съвременната технология за анализ на ДНК, която позволява едновременното изследване на стотици гени с изключителна скорост и точност. Вместо да се тества всеки ген поотделно (както при класическите методи), NGS „прочита" големи участъци от генетичния код и открива дори редки или сложни генетични промени. Така в рамките на един тест могат да се идентифицират мутации, пренареждания и други дефекти в ДНК, които насочват избора към най-подходящото лечение за конкретния пациент.
„Проучването ни е пионерско за България и демонстрира, че високотехнологични и скъпоструващи методи могат успешно да се прилагат и у нас, поставяйки страната на картата на съвременната прецизна онкология", пояснява доц. д-р Еленко Попов, дм, който в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" е ръководител на екипа, прилагащ брахитерапия с ниска мощност на дозата - иновативен за страната ни метод за лечение на карцином на простатата.
Резултатите от изследването са приети за публикуване в престижното списание Clinical Genitourinary Cancer (издателство Elsevier), което е в първия квартил (Q1) по наукометрични показатели за онкология.
Линк към публикацията: https://www.clinical-genitourinary-cancer.com/article/S1558-7673(25)00111-9/fulltext
Доц. д-р Еленко Попов, дм е един от водещите хирурзи - уролози в Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Завършва с отличие Медицина в МУ София през 2002 г. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология.
Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology.
Придобива научно-образователна степен „доктор по медицина" през май 2013 г. Тема на докторантурата „Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата".
Има неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital.
Още от въвеждането на брахитерапия с ниска мощност на дозата е ръководител на екипа, който успешно прилага иновативния метод в Клиниката по урология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" при пациенти с ранен карцином на простатата. Освен че е изключително иновативна, терапията е много щадяща за пациентите и позволява да се избегне хирургичното отстраняване на простатната жлеза.
Oсновните му интереси и професионален опит са в областта на урологията – простатен аденокарцином, ендоурология, реконструктивна урология, проблеми на инконтиненцията.
Има множество публикации по тези въпроси в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Участвал е многократно в национални и международни симпозиуми, посветени на урологията.
Д-р Георги Димитров, дм завършва генетика в University of Leeds (UK), след което придобива магистратура по изследователска онкология в Imperial College, London, и Медицина в Медицински университет – София, където е отличен със „Златен Хипократ" (отличие, което се дава на студентите, преминали курса си на обучение само с отлични оценки). По време на престоя си в Англия се занимава с туморни манипулации и генетични модификации за разработка на нови противотуморни лекарства в сферата на прецизната онкология. Сертифициран е по имуноонкология от Медицинския университет – Харвард. Това е и основната сфера в която се развива в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Автор е на над 50 публикации в престижни международни издания. Негова публикация, в екип с други български учени, наскоро беше поместена в едно от най-перспективните медицински списания в света – British Medical Journal. През 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата "Лекар на годината" в категорията „Ти си нашето бъдеще".


Коментари