Коридорите на една болница са посрещнали повече сбогувания от която и да е гара на този свят. В момент, в който лечебното заведение се превръща в дом, а персоналът – в семейство, се обръщаме към тях – лекарите. Обръщаме се с копнеж за по-здраво утро и с надежда, че няма да се срещнем отново.

И докато големите болници се борят за последните иновации в медицината, днес на фокус са местните герои – малките болници, които се превръщат в неотменна част от ежедневието на своите пациенти. Но пред какви трудности се изправят те и какво се крие зад фасадата на здравето?„Мост между човека и здравната система" – така описва местното лечебно заведение д-р Николай Колибаров, управител на МБАЛ Карнобат, която обслужва над 35 000 пациенти от града и района. „За много хора тя е първото и най-близко място за подкрепа в трудни моменти. Аз просто не мога да си представя нашата общност без нея", категоричен е управителят.

Д-р Николай Колибаров, управител на МБАЛ Карнобат
Д-р Николай Колибаров, управител на МБАЛ Карнобат

И както всяка друга малка болница в страната, карнобатската също се изправя пред своите предизвикателства, като основната трудност е липсата на кадри.

Противно на стереотипа за ниско заплащане и голямо количество документация, д-р Колибаров споделя, че проблемът се крие в ограничените възможности, които малките болници предлагат на медиците.

За да изпълни изискванията на Здравната каса, болницата се нуждае от лекари, назначени на пълен трудов договор. Ограниченият брой специалности обаче отблъсква бъдещите специалисти: „Младите лекари избират големите областни болници, защото там могат да специализират това, което желаят", обяснява той.

Кризата в здравната система и липсата на работна ръка не засягат само лекарите – все по-сериозен става и проблемът с медицинските сестри, които не само предпочитат областни болници, но и голяма част от тях избират да работят на Запад.

За да се справи с кризата, управителят на МБАЛ Карнобат разчита на високо възнаграждение, а пациентите в болницата се обслужват предимно от местен персонал: „Специално в нашата болница даваме заплати, които са над изискванията на колективния трудов договор на министерството", уточнява д-р Колибаров.

В Карнобат, както и в много други градове, лекарите се познават по име, а работното време е химера. Зад безбройните дежурства и огромния труд стои и огромна отговорност – да бъдат там, когато времето спира и всички надежди се отправят към небето: „В много случаи пациентът разчита единствено на лекаря – че ще го посрещне, че ще го приеме, че ще открие заболяването му и ще намери начин да го излекува. Така че надеждите към нас не са малко.", добавя управителят.

И докато здравето започва с име, а лечението – с доверие, има не просто болница. Има бъдеще. Но кой стои в основата на това бъдеще и ще преборим ли кризата с недостига на здравните работници?

Отговорът не се крие в политики и бюджет - крие се във всички онези, които избират да останат, да лекуват, да повярват. Не е ясно кога ще преборим кризата - ясно е, че ще опитаме. А докато продължаваме да опитваме малките болници ще останат главния герой в промяната.

Българката Елиф Сабри е студент по международна журналистика в Белгия с интерес към човешките истории и социално значимите теми. Има опит в подкасти и видео съдържание, с фокус към вдъхновяващи истории от реалния живот.