Ако не можеш да отслабнеш, това не е присъда, програма е

5 конкретни стъпки, подкрепени със солидни научни проучвания как да придобием желаната фигура за лятото

Настъпването на лятото винаги е страховито, граничещо с катаклизъм събитие за всички, които са се провалили в отчаяната борба с килограмите. Всъщност само човек, който не е опитвал многократно с различни диети, той не знае за какъв мъчителен процес става дума. Най-неприятното е, че срещу нас и желанието ни се надигат сили със сериозен потенциал, които трудно могат да се преодолеят, ако не включим могъщите подсъзнателни механизми.

Защо? Заради всичко, което се случва с мозъка по време на диета. Тогава подсъзнанието започва да се съпротивлява, защото ако е свикнало да приема храната като източник на радост при рязкото преминаване към друг режим, мозъкът възприема промяната като заплаха и включва своеобразна защита. Човек става раздразнителен, изморен, което е обичайна реакция на подсъзнанието. То ни тегли назад към познатата и приятна зона на комфорт, дори когато това вреди на фигурата, на здравето и на външния ни вид.
Всеки, който е започвал някакви екстремни диети знае от опит, цялото му същество се съпротивлява срещу тях и резултатът е сериозен вътрешен конфликт. За да се преодолее, не е достатъчно само стриктното спазване на диета – трябва да се промени самата програма, която е в нас самите. В този процес подсъзнанието трябва да повярва, че новият начин на живот не е наказание, а път към свободата. Тогава то ще започне да ни помага, а не да ни саботира и всячески да ни пречи. 
Бестселърът „Хиперсъзнание" до момента е единствената книга без аналог в света, която предлага конкретни техники и стратегии за изход от различни ситуации, които на пръв поглед сякаш нямат изход. Резултатите са проследени от психолога Моника Балаян с научно-изследователска апаратура и всички участници в програмата споделят личните си успехи, публикувани в книгата.
Може би именно затова и заради работещите техники една година по-късно книгата на психолога Моника Балаян и Петя Минкова, издадена от ИК „Труд", претърпя четири тиража и продължава да е сред най-търсените на книжния пазар. 

В нея е представен концентрирания 30-годишен опит на Моника Балаян с участници в курсовете й по цял свят и как с помощта на авторските й техники, влияещи на подсъзнанието, те са преодолели редица вредни навици, трансформирайки ги в онези, които да ги отведат към целта.
Един от тези казуси е, когато човек се опитва да се бори с теглото и с желанието непрекъснато да си похапва. Тогава срещу него се активират няколко центробежни сили, които са в състояние с един замах да занулят всичките му усилия. Първата е навикът да се похапват вкусни и калорични храни, което задейства втората - пристрастеността. Особена зависимост, подхранвана от допамина. Всеки, който обича шоколад, може да напише цяла дисертация по въпроса какъв е механизмът. Започва се с малко парче, след което с всеки ден апетитът расте, а с това и количеството – всъщност пристрастеността към удоволствието ни бойкотира. Или както някои с тъга отбелязват: „Ще си умрем гладни и дебели". Само че това не е задължително и в „Хиперсъзнание" ще открием внушителен арсенал от техники, които ще работят в наша полза.
Като начало трябва да осъзнаем, че ние така сме устроени - допаминът ни тласка да търсим непрекъснато „бонуси" под формата на различни удоволствия, но заедно с това той е и важен енергиен източник. С други думи, ако се оставим на желанието да похапваме вкусни калорични храни, в един момент този енергиен бустер няма да ни стига за важните цели. В случая нещо на подсъзнателно ниво се обърква и човек започва да получава допамин от преяждането, от мързела и обездвижването, неглижирайки напълно здравословния начин на живот.
„Най-важното е, че не сте сами в този процес – казва Моника Балаян. - Повечето хора, които се борят с килограмите, не страдат от липса на воля, а от натрупани подсъзнателни блокажи, които никой никога не им е помагал да разберат и пренапишат. Това не е провал, това е звънец да се обърнеш навътре и да се свържеш със себе си. Защото истинската промяна започва не от кантара, а от начина, по който мислим за себе си всеки ден." 
Ако някой се пита как може да е сигурен, че попада в тази незавидна категория хора, тестът е много прост.
„Всеки път, когато посягаме към нещо сладко или калорично, знаейки много добре, че това унищожава фигурата и здравето ни и въпреки това го правим, то това е подсъзнателна програма и тя трябва да се промени", обяснява Моника Балаян.
В такива случаи нейният съвет е да се започне с Mneuro видеопрограмите за подсъзнание, чиито QR-кодове са публикувани в края на книгата „Хиперсъзнание". Те са нейна авторска методика и в тях тя комбинира различни подходи, с помощта на които мозъкът разбира, че трябва да преработи или да промени токсичния софтуер, поставяйки го "на правилното място". Заедно с това видеопрограмите осигуряват балансирана синхронна работа на двете полукълба на мозъка, което води до най-важното – осъзнаване на абсурда, че човек сам си вреди.
След което идва ред за действие. При първото вкусно изкушение, един от съветите на Моника Балаян е да успокоим съзнанието и да отложим деструкцията: „Ще хапна това по-късно" или „Ще го опитам по-нататък".
„Точно с тази проста техника ние започваме да прекъсваме връзката между желанието и импулса – допълва тя. - За няколко дни - 5 или 7, но е възможно при някои да отнеме и две седмици, ако тялото е функционално здраво, апетитът към сладко рязко ще започне да намалява. Организмът постепенно ще се освободи от зависимостта, защото мозъкът вече няма автоматично да свързва захарта и сладкото с идеята за награда.
Причината е, че в този процес се задейства механизмът за препрограмиране; прилагат се техниките за поведенческа и подсъзнателна промяна (като визуализация, отлагане на импулса, утвърждения и работа с видеопрограми), новата програма започва да се формира още около 21-ия ден." Но 100% устойчив навик, който да е на принципа на автомата и да не изисква усилие, се изгражда при повечето хора между 45 и 66 дни, установява изследване на екипа на Филипа Лейли от University College London.
Какво реално се случва в подсъзнанието: През първите между 7 и 10 дни мозъкът все още се съпротивлява, тъй като стари връзки доминират. Около 21-ия ден се появяват нови невронни пътища, но на този етап те не са достатъчно стабилни. Между 30-ия и 45-ия ден започва невропластичната реорганизация, т.е. старите връзки отслабват, а новите набират сила.
След 60 дни новият шаблон е вграден и подсъзнанието вече го разпознава като „норма".
„Но ключът е в повторението + осъзнатост + емоционално участие – констатира Моника Балаян. - Без тях подсъзнанието не реагира."
Второ, в този процес е необходимо уверено да утвърждаваме пред себе си: „Аз мога!", „Мога да се храня здравословно". По този начин се активизират зоните за награда и мотивация в мозъка – все едно човек получава вътрешна награда.
Причината е, че мозъкът реално чува и научната общност отдавна е доказала, че този процес стартира своеобразната система с бонуси и възнаграждения.
През 2015 г. изследователски екип от няколко водещи американски университета публикува проучване в едно от най-престижните научни издания Proceedings of the National Academy of Sciences of the USA (PNAS). В него се установява, че утвърждението променя реакцията на мозъка към здравни послания и води до промяна в поведението.
Година по-късно, през 2016 г. изследователи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) През провеждат проучване, публикувано в издаваното от Oxford - Social Cognitive and Affective Neuroscience. Статията е посветена на самоутвържденията и как те активират вентралния стриатум, изпълнява роля на ръководител, решаващ дали да се изпълни нова задача, или не. Заедно с това учените проследяват и как чрез тези повторения се намаляват нивата на стреса.
Трето, започваме да се държим така сякаш вече сме го направили.
„Влизаме в тази роля и като талантливи актьори я играем, това е важен етап и се доказва от изследването на психолога Ейми Къди от Harvard Business School, публикувано през 2010 г. в списание Psychological Science – отбелязва Моника Балаян. – То доказва, че когато хората „влизат в роля" – например на уверен човек, дори това да е само за две минути, те приемат така наречените „пози на власт" (power poses), което води до хормонални и поведенчески промени. Нивата на тестостерон, свързан с увереността се повишават, а кортизолът, свързан със стреса намалява. Поведението става по-смело, решително и ориентирано към действие."
Четвъртият етап е да визуализираме онзи образ, който искаме да постигнем.
„Държим се като силен човек, а не като парцал – обяснява Моника Балаян. – Можем да си казваме: „Аз отложих деструкцията с 10 минути (1 час, един ден), аз вече го направих, значи мога и вече имам резултат. Аз съм силен/силна и се държа като волеви човек. Аз мога. Не съм парцал." Важно е да се визуализираме и вживеем в ролята на силен човек, защото този подход работи, отдавна е доказан и има пряко научно потвърждение в съвременната психология и невронаука. Изследване на американския университет Case Western Reserve от 2005 г. е публикувано в Neuropsychologia и е фокусирано върху невронните корелати при представянето на себе си в бъдещи събития. Проучването доказва, че когато човек визуализира себе си такъв, какъвто иска да бъде - уверен, волеви, здрав, в мозъка му се активират същите зони, които се активират и при реално преживяване на това поведение. Тоест, ако редовно визуализираме себе си като силни, дисциплинирани и свободни от някаква зависимост, мозъкът започва да възприема това не като фантазия, а като реална невронна програма."
Пето, необходимо е наблюдение – на този етап е много важно да получим удоволствие от резултата.
Разковничето според Моника се базира на изследване на Университета в Кеймбридж и Университетския колеж в Лондон (UCL), публикувано в Nature Neuroscience през 2016 г. В него учените разглеждат именно обучението чрез награди.
„Изследването доказва, че когато човек изпитва удовлетворение от собственото си поведение – дори и когато става дума за малък напредък, това активира допаминовата система в мозъка. Допаминът действа като "учител", който сякаш казва на мозъка: „Запомни това поведение, то води до награда". По този модел се изграждат нови поведенчески модели.
Например, ако след отказ от сладко човек се почувства горд, лек, доволен, това усещане е самата награда. Мозъкът го запомня и засилва вероятността следващия път да се избере същото поведение. Не е достатъчно просто да „издържим". Трябва съзнателно да преживеем усещането, че сме направили нещо добро за себе си. Това е начинът, по който се изгражда нов навик."
В книгата „Хиперсъзнание" са описани още много техники и практики с детайлни подробности как да заменим влечението към калорични изкушения със здравословни навици. Доказателствата за успеха на метода са публикувани на над 80 страници от книгата и там участници в програмата споделят своите лични истории.
Една от тях е на Мариета Мухтарова, която е пенсионер от Варна.
С помощта на видеопрограма за подсъзнанието и с техниките, описани в книгата, през първия месец тя смъква 3 кг и успешно ги задържа и през следващия.
„Целта е да сваля още килограми, така че продължавам", отбелязва тя.
Друга участничка Цвета Златева от София отбелязва, че е „меко казано, закръглена, може да се каже, че съм си дебела". Всеки път, когато й се дояждало, тя си пускала видеопрограма.
„Резултат: Отслабнала съм три килограма, не е много, но не качвам повече килограми", пише тя.
Любка Янкулова от София споделя, че работила с видеопрограми в продължение на две седмици и й направило впечатление, че вече не изпитва влечение към определени храни.
„Килограмите започнаха да се топят – разказва тя. - Храня се вече предимно с риба, плодове и зеленчуци. Видеопрограмите за подсъзнание ми въздействаха много силно и новите хранителни навици се случиха с лекота."
Освен личните разкази и практически насоки, в книгата „Хиперсъзнание" ще откриете внимателно подбрани научни изследвания, свързани с мозъчната пластичност, навиците и ролята на подсъзнанието.