Тревожна статистика. Едва 11% от родителите подават сигнал, когато детето им стане жертва на насилие. Това сочат данни от изследване. Темата коментираха програмният директор „Закрила на деца" към Фондация „Лъчезар Цоцорков" Мариета Гечева и специалистът и консултант по ранно детско развитие Анна Влаева, която е и сертифициран извънсъдебен медиатор.

„Тенденцията се дължи на това, че винаги първата реакция е да търсим вина, а не да се опитаме да разберем цялата ситуация и да помолим за помощ", посочи Гечева. по думите ѝ обикновено страхът, срамът и чувството за вина са в основата на мълчанието.

На същото мнение е и Влаева. „Има разлика между родителите на насилника и на жертвата", казва консултант по ранно детско развитие. Според нея основните проблеми са два – когато родителят се отъждествява с детето си и когато е „вдигнал ръце" и не може да постави ясни граници на своя наследник.

Изследването показва, че масово родителите предпочитат да говорят вкъщи с детето си, ако то е упражнило насилие. 1/3 от майките и бащите на пострадали деца дори не говорят с тях за това. Едва 3% от родителите биха подали сигнал, ако тяхното собствено дете се прояви като агресор. Процентът на родителите, които биха алармирали, ако детето им е станало жертва, скача до 11 на сто.

116111 е телефонът, на който се подават сигнали за рискови ситуации при подрастващи. Той се управлява от Държавна агенция „Закрила на детето". На него може да се получи както информация, така и консултация, посочват експертите пред NOVA NEWS.