Активното движение намалява риска от рецидив с 28%, показва проучване

Един от големите страхове на преборилите рак е дали той няма да се върне отново. И обикновено точно това питат лекуващите ги лекари, след като чуят от тях, че са постиганли ремисия. Често обаче не получават еднозначен отговор дори от най-големите специалисти. Не защото не знаят, а защото факторите за рецидив при онкологични заболявания са прекалено много и не всички са свързани с медицината.

“Въпреки че изследванията и статистиките по въпроса са ограничени, знаем, че повторната поява на рак зависи от вида и стадия на първото заболяване, характеристиките на тумора и прилаганото лечение. Шансът за рецидив е по-висок при хора, които са лекувани от рак в детска възраст, оцелели от лимфом на Ходжкин, някои видове рак на мозъка, на меките тъкани, на пикочния мехур, на панкреаса, както и на всички, причинени от злоупотреба с тютюн”, казват от Американската онкологична асоциация. Нейните експерти обаче подчертават, че пресмятането на индивидуалния риск за всеки пациент зависи и от много други неща. Сред тях са начин на хранене, физическа активност и дори тегло. Изследвания например са показали, че рискът от

рецидив на рак на гърдата може да е по-висок при жени с наднормено тегло, които и не ядат много плодове и зеленчуци

Преживели заболяване на простатата мъже пък са застрашени от повторна поява на болестта, ако се хранят с много наситени мазнини. “Най-общо казано, трябва да се стремите към разнообразна консумация на зеленчуци и плодове с различни цветове, да ограничите приема на червени меса и да избягвате преработените като наденички и колбаси. Да наблягате повече на пълнозърнести храни и да си забраните сладки напитки и лакомства. Най-добре е да не пиете алкохол, но ако го правите, да не е повече от една чаша на ден”, съветват американските специалисти по онкологични заболявания.

Наскоро техни колеги успяха да докажат, че физическата активност също може да бъде сериозен фактор за предпазване от повторна поява на окологично заболяване. Изследване на Американското дружество по клинична онкология в Чикаго установи, че рискът от рецидив или смърт намалява с 28% при болни от рак на дебелото черво, ако те се включат в спортна програма след направената им операция и химиотерапия. В проучването им са участвали близо 900 души от 6 държави със средна възраст 60 години. 90% от тях са имали рак на дебелото черво в стадий 3, който обикновено се повтаря при около 35 процента от пациентите в рамките на пет години след проведеното лечение.

Доброволците са били разделени на две групи, като първата е била включена в спортна програма, а на втората са раздадени разяснителни брошури за ползата от физическата активност след лечение от онкологично заболяване. Целият експеримент продължил осем години, като периодично участващите в него са подлагани на медицински изследвания и са отговаряли на анкети за начина си на живот. Целта е била да се установи дали те са в състояние

да увеличат физическата си активност до поне час на ден

Първоначално включените в спортна програма са имала срещи с треньори, които да им помогнат да си създадат комплекс от упражнения, съобразени с техните индивидуални нужди и възможности.

“За повечето хора това се изразяваше в 45-минутна бърза разходка четири дни в седмицата”, казва професорът по онкология Кристофър Бут, който е ръководил проучването. В края му се е оказало, че не само включените в спортната програма, но и агитираните чрез брошури са увеличили своята физическа активност. 90% от първата група не са имали рецидив или нова диагноза рак в рамките на осемте години, в които активно са извършвали спортни упражения. Във втората процентът пък е бил 83. Смъртните случаи в двете групи са съответно 41 и 66, което според изследователите също доказва ползите от физическата активност за преживяване на онкологично заболяване, което обикновено често се завръща в рамките на пет години, и то с тежки последици. Те са успели да установят, че при упражнявалите се повече има по-нисък риск от поява и на някои други видове рак, включително на гърдата.

Изследователите се нуждаят от още допълнителни проучвания, за да кажат със сигурност защо е така, но смятат, че е свързано с въздействието на физическата активност върху някои хормони на растежа, възпалителните процеси в тялото и функционирането на имунната система. “Има потенциални хипотези, че въздейства върху инсулина и базалния метаболизъм, които могат да имат противотуморни ефекти”, казва доктор Джефри Майерхард от Института за рак в Бостън. Според него резултатите от проучването са много обнадеждаващи, но пациентите трябва да са наясно, че физическите упражнения са допълнителна терапия, а не заместител на стандартното лечение.

Предупреждението му е основателно, защото много от страдащите от онкологични заболявания търсят алтернативни методи, тъй като смятат химио- и лъчетерапиите за прекалено изтощителни и променящи начина на живот за дълго време. Често изпитват панически страх и изпадат в депресии, които пречат да разсъждават трезво и да се доверят на лекарите. В резултат губят ценно време и възможности да се лекуват, което понякога има фатални последици.

От Американската онкологична асоциация казват, че физическата активност може да е добър помощник за справяне и с този проблем. По-ранни проучвания са показали, че

тя е в състояние да намали страха и депресията,

да подобри настроението, да повиши самочувствието и да намали умората, гаденето и болките след лечение от рак. Много важно е обаче да бъде съобразена с възможностите на пациента, да не го изтощава прекалено и да затруднява дишането му. Натоварването да се увеличава постепенно, за да помага на тялото да укрепва, а не да му причинява допълнителен стрес. Най-общо казано, става въпрос за промяна в мисленето по отношение на лечението на онкологични заболявания. То да започне да се приема като процес, в който болният участва активно, а не приема само пасивно назначените му операции или терапии.