Кардиолози от медицинските центрове на Гьотингенския университет в Германия и техни колеги от биотехнологични лаборатории създадоха пластир от стволови клетки за болно сърце. Той може да е трайно решение при сърдечна недостатъчност. Или поне да осигури на допълнително време до изчакване на радикална терапия, смятат авторите на студия за иновацията в престижното научно списание Nature.

Елементарно можем да си го представим като ремонт на увредената тъкан на сърцето с кръпка от лабораторно отгледана мускулна тъкан. Взимат се от друг човек стволови клетки - специални клетки, които могат да бъдат превърнати в различни видове клетки, и се трансформират в клетки на сърдечен мускул. Милионите стволови клетки образуват тъкан, която след това може да бъде присадена на биещи сърца, за да им помогне да се възстановят. Това е като добавяне на млади здрави мускулни участъци върху увредените. В медицинския смисъл е вид трансплантация. Прави се малък разрез в гръдния кош и пластирът от милиони човешки стволови клетки се зашива към повърхността на сърцето.

Сърдечна недостатъчност възниква, когато мускулът не изпомпва кръвта толкова добре, колкото би трябвало за работата на органите. Когато това се случи, кръвта се движи бавно, а в белите дробове се натрупва течност, причинявайки задух. Стига се до повсеместен кислороден глад.

Сред факторите за заболяването са нездравословното хранене, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, липсата на физическа активност. Сърдечни или кръвоносни съдови заболявания, сериозни белодробни увреждания или инфекции като ХИВ или ковид повишават риска.

Симптомите на сърдечна недостатъчност могат да варират от леки до тежки и могат да се изострят и притъпяват. Но състоянието винаги прогресира. В крайната фаза на сърдечна недостатъчност човек не може да извършва каквато и да е физическа активност и почти постоянно не му достига въздух. При крайно напреднало заболяване задухът и немощта се проявяват дори по време на почивка.

В ранните фази на болестта намаляването на приема на натрий - попада в тялото с храненето, основно от готварската сол, подходящите упражнения и редовното взимане на предписаните от кардиолог лекарствата могат да забавят прогресията.

Регенеративната медицина отдавна търси ефективна стратегия за възстановяване на сърдечния мускул след инфаркт и при крайно “изморено” сърце. След две десетилетия интензивни изследвания и неуспешни опити новият метод от областта на тъканното инженерство показва безопасност и ефикасност. Моделът за миокардна възстановителна терапия надгражда по-старите експерименти за клетъчно инжектиране до присаждане на структурирана сърдечна тъкан.

След първото изпитване на революционната терапия при нечовекоподобни примати със и без сърдечна недостатъчност тя е приложена пилотно и върху 16 пациенти с напреднала сърдечна слабост. 

В коментар за метода водещи европейски кардиолози обясняват пробива с находчивото заобикаляне на рисковете, които досега обезкуражаваха опитите за “вливане” на сърдечни клетки (кардиомиоцити), получени от стволови клетки. При новата техника, наричана образно и сърдечен пачуърк, се избягват имунното отхвърляне и рискът от свързани с предходния метод аритмии. Имплантираните върху увреденото място на сърцето епикардиални присадки показват добра тъканна интеграция и минимизирани ритъмни нарушения.

Регенериращите пластири увеличават дебелината и чувствителността на миокардната стена.

Щастливото обстоятелство в подкрепа на техниката било, че един от включените в първите клинични проучвания пациенти е получил сърдечна трансплантация. Това е дало възможност на екипа да направи изследване с болното сърце три месеца след имплантирането на иновативния пластир.

Правени са и опити за използване на собствените стволови клетки на пациента за лабораторно моделиране на сърдечна тъкан, но този процес отнема много време и трансплантациите не са били обнадеждаващи.

Сърдечната недостатъчност остава една от водещите причини за смърт в световен мащаб, с ограничени възможности за лечение, които могат да обърнат прогресията на заболяването. При драматично напреднали случаи сърдечните трансплантации предлагат трайно решение, но приложението им е силно ограничено от липсата на донори в световен мащаб. В момента пластирът е единствената технология, която позволява безопасно и ефикасно дългосрочно задържане на здрави кардиомиоцити в сърцето.

Бъдещите подобрения, включително 3D биопринтиране и потискащи имунитета стратегии, биха могли да подобрят приложимостта на терапията - надежда за хора с терминална сърдечна болест.