У нас няма нито една извършена трансплантация на органи чрез кръстосано донорство, от разрешаването му преди пет години.

Кръстосаното донорство позволява роднина на един пациент да дари орган на друг, с когото е биологически съвместим, а роднина на втория пациент от своя страна да дари орган на първия.

За липсата на дори една такава операция сочи справка на агенция "Медицински надзор", изпратена до БНР. Според данни от нея през миналата година в болниците, които са донорски бази, има само една нереализирана донорска ситуация след установена мозъчна смърт, и причината не е в отказа на роднини на донора.

У нас кръстосаното донорство по закон стана възможно през юни 2020-а. Държавата не може да накара на сила хората да правят този вид донорство в България, коментира наскоро директорът на агенция "Медицински надзор" Иванка Динева.

"За съжаление в България има възможност да се извършва кръстосано донорство и се извършва, но не в такава степен, в каквато ние очакваме. Има база данни, нещата са организирани, въпрос на избор е, въпрос на решение кой къде ще извърши кръстосаната си трансплантация".

На фона на заявката на Динева, че броят на донорските ситуации у нас расте, а в същото време през миналата година са направени по-малък брой трансплантации в сравнение с 2023-а година, проверката ни показа, че през 2024-а година нереализирана донорска ситуация е подадена само от болница "Пирогов" по медицински причини, а в предходната година са отчетени пет такива ситуации, като в две от тях близки на донора са отказали даряването на органи. От началото на тази година са направени седем трансплантации, а близо 850 българи продължават да чакат за орган.