Битката срещу лекарските грешки

• Търсенето на справедливост се е изместило в частния сектор. Хората водят граждански дела за обезщетения от болниците, доказването на вина на доктор е все по-трудно
• Тенденцията – двойно нарастват тези производства в съда, вече са по 60 - 70 на година, но само 40% от тях са в полза на ищците
• Основният проблем – системата не се учи от грешките си, а медицинските специалисти следват чувството на безнаказаност

Объркано генетично изследване, взето от майката, вместо от плода, довежда до раждането на дете с малформации и синдром на Даун. Премахване на здрав десен бъбрек вместо на ляв с тумор, защото операторът е сбъркал страните. Забравена плацента в организма на жена, неглижиране на влошаващото й се състояние и реакция твърде късно, докато бере душа.

Момиченце угасва след 40 дни в детска болница,

защото единственият лекар, който можел да й постави диагноза, бил в отпуск. Аутопсията показва, че всъщност е страдало от левкемия и е можело да бъде лекувано. Прерязани гласни връзки и увредени нерви след операция, което води до необратимо губене на гласа. Връщане от 4 болници и смърт на пациент в линейката. Здраво бебе, издъхнало при раждането, само защото сестрите и лекарката сядали на гърдите и корема на майката, за да излезе по-бързо...

Това са само малка част от фрапиращите случаи, стигнали до съд в търсене на справедливост срещу груби лекарски грешки. Доказването на вина дори при тези крайни обстоятелства обаче е толкова трудно, че производствата се влачат с години, а на някои им изтича и срокът на давност (15 г.). Затова адвокатите препоръчват да се водят граждански дела срещу болниците за търсене на обезщетение, защото се предполага, че лечебното заведение винаги има пари, а потърпевшите се примиряват с тази “справедливост”.

Така се оказва, че битката срещу немарливостта на медицинските специалисти се е изместила в частния сектор. Големият проблем е, че здравеопазването у нас е изтъкано от правила, които не се спазват, а правосъдието е мудно и неработещо. Истината е, че никой не иска да гледа такива дела и въпреки че те се увеличават през последните години, системата остава същата. Не се учи от грешките си. А статистиката показва, че

само един лекар в България е лежал в затвора,

и то много отдавна.

Любопитното е, че най-съдените медици са от специалностите хирургия, където рискът от грешка или усложнение е най-висок; акушерството и гинекологията; ортопедията и травматологията; денталната медицина; анестезиологията.

“Когато един пациент смята, че е увреден или пък почине в резултат на лечение, той или респективно близките му могат да процедират по два начина - споделя пред “24 часа - 168 истории” Мария Шаркова, адвокат по медицинско право и проблеми, свързани с управление и функциониране на лечебните заведения. - Единият е да инициират досъдебно производство, за да тръгнат по наказателен път. Прокуратурата извършва разследване и ако прецени, че има увреждане или причиняване на смърт по непредпазливост, може да се започне дело срещу лекаря, за когото се смята, че има вина. Моите наблюдения обаче са, че

тези дела са изключително трудни и мудни

и изискват специфични експертизи. Съответно трудно се намират и компетентни вещи лица, затова близките прибягват до гражданските дела, при които се търсят обезщетения за вредите, които пациентът е претърпял. През 2018 г. започнах да правя мониторинг и да събирам данни за водени такива съдебни битки от 2007 г. насам. Мога да кажа, че от 2015 г. те растат като брой на година. Ако дотогава са били по 20 - 30, в момента те са по 60 - 70. Освен това се увеличава броят на пациентите, които търсят защита. В момента имаме дело, което е висящо пред Върховния касационен съд. Клиентката ми е тежко увредена по време на раждане, след това понася грубо отношение - крещене, викане, когато се опитва да потърси помощ. Така я прерязват, че се получава комуникация между ануса и влагалището. Тя беше в чужбина и претърпя няколко операции, за да се възстанови, и това ѝ костваше няколко години. Най-фрапиращото е, че когато тя е заявявала оплакванията си, са ѝ казвали, че това са глупости и тя се лигави.”

От 2018 г. адв. Мария Шаркова мониторира дела, свързани с лекарските грешки.

Увеличаването на броя на тези дела се дължи на два факта - първо, хората все повече се осмеляват да търсят правата си, и второ – те смятат, че лекарите никога не играят по правилата, защото знаят, че няма да бъдат наказани.

“Това е така и причината за това е, че при една екипна работа, каквато е медицинската дейност, ние можем да посочим конкретен човек, който не си е свършил работата и е довел до някакво увреждане, но това е трудно за доказване - обяснява пред “24 часа - 168 истории” адв. Мария Петрова, единственият юрист у нас, който е и лекар, основател на първата в страната специализирана Кантора по медицинско, здравно и фармацевтично право. - Законът казва, че

болницата отговаря за работата на всеки член от персонала

По-лесно е да се потърси отговорност от нея, защото се предполага, че тя винаги има пари и може да се удовлетвори искът. Чисто житейски, ако осъдите доктора, но той няма нищо на свое име, вие ще спечелите морално, но може и да не получите нищо.”

Адв. Мария Петрова е единственият юрист в България с медицинско образование.

Съответно при гражданските дела може да се търси обезщетение за имуществени вреди, като например разходи за последващо лечение, и неимуществени - за болките, страданията и стреса, който е изживян. 

“Тук законът казва, че те се определят по справедливост, но това е много неясно понятие - посочва адв. Мария Шаркова. - Тя се влияе от определени критерии. Гледа се увредата на здравето. Например една сума ще бъде определена за неправилно зараснала ръка след операция - и съвсем различна, ако тя е ампутирана вследствие на грешка. Взема се предвид дали има трайно обезобразяване, или друга драстична промяна в живота на човека, как това се отразява върху психическото му състояние. Гледа се икономическата конюнктура.

Тенденцията е през последните години сумите да се увеличават

Ако преди време най-високото присъждано обезщетение за смърт е 100 хил. лв., сега има по 200 - 300 хил. Вземат се предвид възрастта на починалия, близките, които претендират за тези пари. По-високи суми се дават за по-млади хора или деца, за родители.”

Така на базата на мониторираните дела адв. Шаркова може да прецени какво обезщетение да поиска при конкретен казус, така че дори ищецът да загуби делото, да не плаща прекалено висока сума на ответника.

“Правилата са такива, че когато се предяви един иск и той бъде отхвърлен пълно или частично, то тогава загубилата страна заплаща разходите на другата за адвокати и експертизи - разяснява Мария Шаркова. – Освен това внася и 4% държавна такса на съда от размера на обезщетението, за което претендира. Разбира се, от нея могат да бъдат освободени хора в затруднено финансово положение или деца. Сещам се за едно дело, при което наскоро човек беше поискал 150 хил. лв., но съдът му присъди само 10 хил. лв.

Съответно

той бе осъден да плати разноски на ответника за 7500 лв.”

В тези разходи влиза работата на вещите лица, която е изключително подценявана дейност у нас, но и не се практикува както трябва.

“Те вземат по 23,80 лв. на час, но колко ще работи един такъв човек, зависи от тежестта на делото - уточнява адв. Мария Петрова. - Аз мога да задам 40 въпроса и вещото лице да работи 10 дни без прекъсване, но може да приключи и за 2 часа. Освен това трудно се намират експерти за подобни дела.”

Дори тези битки обаче трудно стигат до съда, защото хората се притесняват дали ще спечелят, особено ако се изправят срещу големи болници.

“Анализите ми показват, че до 2023 г. около 40% от делата са спечелени от ищците, а другите са в полза на болниците или лекарите. Проблемът е, че отговорността за доказването на вина е у тях, но фактите са при ответника – посочва адв. Шаркова. – Документацията е в болницата и поради невъвеждане на електронно здравеопазване тя се води на хартия и има огромен риск да бъде подправена, за да е в тяхна полза. Другото е, че когато човек е болен, той отива сам за лечение. Това значи, че каквото и да се е случило, рядко е пред негови свидетели, които впоследствие да дадат показания. Най-често това става при раждащите жени. При това положение е трудно доказването на грешка. Затова адвокатите много добре трябва да преценят каква сума да предявят, защото разходите се определят от стойността на иска. Освен това не трябва да искаме и малко пари, защото съдът не може да присъди повече от пожеланата сума.”

Затова адв. Мария Петрова предпочита да сключва споразумения извън съда, така че да избегне тежкия и муден процес.

“Казваме на лечебното заведение, че имат нарушения, но очакваме да обезщети клиента ни – споделя юристката. - Ако ги съдим, ще поискаме 100 хил. лв., обаче ако ни платят 80 хил. лв., няма да стигнем дотам. Така е по-лесно, защото представете си, че завеждам наказателно дело по чл. 123, но паралелно се гледа граждански иск. Такова нещо може да се връща на горна и долна инстанция, да се правят толкова действия, че да се проточи над 10 г.”

При някои случаи обаче близките не се съгласяват на подобна сделка и искат да докажат вината на самия лекар. Въпреки тежкия процес, влачен с години, медицинските специалисти получават условни присъди за 1 - 2 години и лишаване от право на практикуване.

“Винаги за близките това е нищожно наказание, но

за медицинските лица спирането на работа е доста сериозна санкция

– обяснява адв. Мария Шаркова. - Може да се стигне до това да се деквалифицира. Спомням си за случаи, в които лекари са осъдени, докато са специализирали в този момент, и след това те нямат право да продължат. Те трябва да прекъснат и след това се усложняват нещата с вземане на специалност. Освен това такъв човек може да не го вземат отново на работа. Дори и да иска да се развие в друга сфера, няма да може да се занимава с професии, които изискват да не е осъждан.”

Адв. Мария Петрова също допълва, че условната присъда никога не е смятана за сериозно наказание от близките на починалия.

"Ако една родилка издъхне, мислите ли, че има сума на света чисто в житейски план, която да оправдае нейната загуба и липса – пита Петрова. - Целта на тези дела е

да покажем, че грешки стават,

но най-важното е да се вземат мерки и те да не се повтарят. В практиката си имам няколко условни присъди срещу лекари и ги броя за пробив. От друга страна, е много тъжно, защото в нашата държава това е фундаментален проблем. Никой не става лекар, за да мине в категорията престъпник.

Тоест ние сме с такива условия на труд и образование, че сме създали изключително чувство за безнаказаност у докторите и те не работят по правилата. Много трудно може да се докаже лекарската грешка, защото нормите, предвидени в Наказателния кодекс за тези престъпления, са бланкетни (препращащи към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт - б.р.). В повечето случаи са абсурдно написани или са със строго препоръчителен характер."

Въпреки това и двете юристки твърдят, че знаят за случай от преди много години на лекар, който е получил ефективна присъда и е лежал в затвора. Доказано е, че той е прилагал неправомерно медикаменти, за да ускори процеса на раждането на жена. Лошото е, че това нарушение се среща и днес и

нещо трябва да се промени в цялата система,

за да не се стига до загубата на човешки живот.

"Първите проблеми са на държавата – организационно-нормативни, другите са на здравната система и на съдебната – категорична е Мария Петрова. - При здравната трябва да се подобри културата на общуване между лекари и пациенти и във всяка болница да се въведат общи условия и правила, за да не се превръща в разграден двор. Самите лекари трябва да виждат смисъл от това да има добри медицински стандарти, защото в тази професия оставят вътрешното чувство на някого да доминира. Другото – начинът на финансиране да не определя нуждата от лечение. По отношение на съдебната система - доброто познаване на законите и нормативните актове в сферата на здравеопазването ще е в помощ при решаването на тези дела. Трябва обучение на съдиите, защото много често

тези дела се бавят, защото никой няма особен интерес и желание да ги гледа

Обучение на вещите лица, защото в България почти няма лекар експерт, който да работи по правилата - емпирично натрупани знания. Практиката ни е такава, защото е такава."

Тоест докато нямаме добре работещо здравеопазване, всеки един от нас е потенциална жертва, без значение дали е лекар или пациент. А мудният процес никога не води до истинска справедливост...