Хората не са нито кучета, нито червеи, но си заслужава да опитат

Дори минимално намаляване на дажбата добавя години

Kой би възразил да поживее няколко години повече, стига, разбира се, да ги изкара в добро здраве. Тъжното е, че единственият сигурен начин да се удължи животът е, като се намали храната и съответно приемът на калории.

Проучвания от 80 години насам установяват, че при намаляване на консумацията с около 50% животът на всичко живо - от кучета до плоски червеи - се удължава с 30 до 70%.

Хората не са нито кучета, нито червеи, но си заслужава да опитат. Може би диетата с по-малко калории ще проработи и при тях? Малцина го правят. Другите си мислят, че и да се лишат от любимите ястия, едва ли ще живеят по-дълго.

Те грешат
За сериозно удължаване на живота е достатъчно да се яде само с 5% по-малко, твърди д-р Марк Хелърстейн от Бъркли. Той признава в Американското списание по физиология, че изводът му се базира на опити с мишки, не с хора. Но опирайки се на предишните изследвания, гарантира, че той важи и за хората. Разликата е, че д-р Хелърстейн препоръчва и да се гладува през ден.

Намаляването на калорийния прием удължава живота най-вероятно защото забавя клетъчното деление. Клетките не получават нужната храна и енергия да растат и да се делят. Първа последица от това е удрянето на спирачка на растежа на туморите.
Ракът - това е неконтролируем растеж на клетки. За да се развие, трябва да се натрупат множество мутации в ДНК на клетка, която става прародител на тумора. Има механизми за ремонт на ДНК, които пречат това да се случва. Но ако една клетка се раздели, преди повредата в нейната ДНК да бъде отстранена, шансът за успех на ремонта намалява. Но при бавен темп на деление натрупването на канцерогенни мутации също се забавя.
Така е обаче само на теория, тъй като никой досега не бе изследвал дали наистина намалялото хранене забавя дележа на клетките. Направи го д-р Хелърстейн, като използва маркери от тежка вода.

Тежката вода е тежка, защото в ядрото на нейния водороден атом освен протон има и неутрон. Това го прави двойно по-тежък от водородния атом в обикновената вода. И двете води обаче са с еднакви химически свойства. Покрай другото това означава и че тежката вода влиза в състава на ДНК на новите клетки при всяко деление. Като се измерва колко тежи екстракт от ДНК, може да се изчислява количеството й в тъканите и чрез него - темпът на клетъчно деление, откак организмът е почнал да пие тежка вода.

И д-р Хелърстейн започва да пои мишки с тежка вода, но заедно с това на част от тях намалява дажбите храна с 5%. Той следи как се делят клетките им и установява, че при недохранваните мишки темпът на клетъчното деление спада с цели 37%.

Но не само това. Д-р Хелърстейн храни мишките с прекъсвания - един ден до насита, но на следващия ги държи гладни. Така се наподобяват условията в природата, където недостигът и изобилието от храна постоянно се редуват. Така се наподобява и по-приемливият начин на хранене за модерния човек.

Той по-лесно би гладувал през ден, отколкото на всяко ядене да внимава да не надвиши 95-те процента калориен прием.

Но при днешното изобилие на храни и реклами на храни е много съмнително хората да почнат да гладуват през ден. Насладите от живота са по-силни от изкушението да го удължиш.