Когато шумът е в синхрон с пулса, той със сигурност се дължи на повишено кръвно налягане

Шумът се характеризира и с различна честота - висок, нисък. Оплакването може да засяга само едното или и двете уши. Понякога шумът е постоянен, друг път се появява периодично (например само в тиха среда).

Шумът в ушите е симптом, който съпътства различни заболявания. Неговата интензивност се определя в четири степени, като първата е слаб и непостоянен, а последната - много силен. 

Най-често ушите бучат при съдови промени в мозъка - при смяна на стойностите на артериалното кръвно налягане, при различен кръвоток заради шипове в шията. Когато шумът е в синхрон с пулса, той със сигурност се дължи на повишено кръвно налягане. Състоянието може да се придружава от замайване и нарушено равновесие, понякога от гадене и повръщане. В някои случаи последствието от хипертонична криза е остра загуба на слух.

Друга причина за шум в ушите и частично намаление на слуха е увреждане на невроепителните клетки във вътрешното ухо. Те се засягат при болест на Мениер, отосклероза, слухов неврит, възпаление на средното и вътрешното ухо, вирусни усложнения. Клетките не могат да се възстановят. Дори шумът да изчезне или отслабне, загубата на слуха не може да се излекува.

Една от най-баналните причини за този симптом е натрупването на ушна кал. При някои общи възпалителни заболявания на организма - например грип, също е възможно да се появи шум в ухото. Има случаи, в които не могат да се установят причините и тогава се приема, че шумът се дължи на повишена чувствителност на вегетативната нервна система.

Изборът на лечение до голяма степен е налучкване на медикаменти. Обикновено се прилагат лекарства за нормализиране на кръвното налягане и за регулация на кръвотока към мозъчните структури.

При шум в ушите (особено ако е съпроводен от световъртеж) човек незабавно трябва да посети оториноларинголог или невролог. Ако не се вземат мерки още в първите дни, настъпват необратими ув-реждания на слуха.