• Ще се подготвя функционален статус и оценка от каква индивидуална подкрепа се нуждае всеки човек с увреждане
  • Да се подобри на медицинската експертиза, така че да има по-добро определяне на степента на увреждане

Реформа в ТЕЛК системата, за да могат парите към хората с увреждания да се разпределят по-справедлив начин, бе един от основните приоритети на управляващата коалиция.

В подготвяната реформа влизат няколко ключови елемента. Първо - да се подобри на медицинската експертиза, така че да има по-добро определяне на степента на увреждане. Освен това се предвижда да се разширят комисиите със социален работник, психолог и др., които да подготвят социален и функционален статус и да дават оценка от каква индивидуална подкрепа се нуждае всяко лице с увреждане, обяснява идеите шефът на социалната комисия Искрен Арабаджиев. Една от идеите е и

да се засили контрола върху ТЕЛК комисиите,

както върху административната им работа, така и върху медицинската експертиза и решенията.

"Въпреки милиардите, които се дават в сектора на годишна база - 3,7 млрд. лв. за 2022 г., в основата на проблемите стои системата на ТЕЛК решенията", написа още Искрен Арабаджиев във фейсбук.

Той даде и кратка разбивка на средствата за хората с увреждания:

- 520 млн. лв. финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания;

- 438 млн. лв. по Закона за личната помощ - ръст от 223 млн. лв. спрямо 2021 г.;

- 540 млн. лв. по Закона за социалните услуги, които включват основно дневните центрове и асистентска подкрепа;

- 172 млн. лв. по Закона за семейните помощи за деца с увреждания;

- 2 млрд. лв. за пенсии за инвалидност поради общо заболяване.

В момента по официални данни в България има 670 хиляди души с издадени ТЕЛК решения. "Много от тези хора обаче имат увреждане, което не ги прави нетрудоспособни, а системата не дава добро разграничение кой от каква подкрепа всъщност има нужда", пише още Арабаджиев.

Той е категоричен, че промените в закона за личната помощ единствено ще разширят обхвата на лицата, които имат право да ползват личен асистент, както и ще увеличат часовете за асистентска грижа. "Не обхващат обаче най-ключовата реформа, която трябва да се постигне - промяна в методологията, по която се извършва индивидуалната оценка за увреждането на човек, както и от каква конкретна подкрепа има нужда", казва още той.

Според него без да се решат проблемите в ТЕЛК системата, с предложените промени в закона за личната помощ, наистина ще се помогне на част от истински нуждаещите се, но това ще

доведе и до много повече злоупотреби и стимули на хора  без нужда да се възползват

от системата.

"Всички тези действия са трудни, случват се бавно, но те са ключът към промяната във философията на политиките към хората с увреждания. Настоящите политики за подпомагане трябва да се пренапишат изцяло, след като няма да делим хората на 5 категории степени на увреждане. Бюджетът от 3 милиарда трябва да ни помага да интегрираме хората с увреждания и да подобряваме качеството им на живот, а не както досега - да не постигаме никакви резултати с тях", категоричен е той.

Дава и пример с конкретен напредък - от 1 юли във връзка с помощните средства за хората с увреждания, е прехвърлянето им от Агенция за социално подпомагане към здравната каса. Процедурата за получаването им се опрости - елиминираха се няколко стъпки, документите се предоставят еднократно, а след това се придвижват дигитално. Засили се и контролът. Следващата стъпка е

обновяване на списъка с медицински изделия и увеличаване на бюджета,

така че да предоставяме модерни и качествени помощни средства, разказва още той.

"Продължаваме да полагаме усилията си за реформи в сектора. Надявам се, че скоро палатката - която е символ на неработещия към момента Закон за личната помощ, няма да бъде пред сградата на Партийния дом като знак, че сме постигнали промяната в системата по качествен и устойчив във времето начин", пише още шефът на социалната комисия.