В основата е преформатиране на собствени стволови клетки и трансплантацията им в черния дроб с цел да поеме работата на увредения орган

Изследователи от Института за диабет към Университета на Алберта, Канада, имат амбиция да доближават повече от всякога диабета до излекуване. Към момента няма дефинитивна терапия, разчита се на контрол на кръвната захар чрез лекарства, инсулин, а напоследък се изнасят данни за успех от оперативно лечение.

Изследователските проекти и експериментални лечения на канадския мозъчен тръст имат за цел да обърнат досегашните терапии с хастара отгоре. Работят над различни технологии за трансплантация на стволови клетки и надграждане на досегашния опит за съживяване на неработещите клетки на панкреаса.

Всяко успешно лечение би спестило ежедневни трудности на пациентите и средно 1500 долара годишно от разходи за лекарства и устройства, отпускани с рецепта от обществени фондове.

Университетът има запазено място в медицината на диабета. Преди години проф. Джеймс Шапиро и неговият екип създават модел за лечение на диабет с така наречения

протокол от Едмънтън за

клетъчна трансплантация

на вид панкреатични клетки от съвместими донори, при която се използва потискаща терапия без стероиди и голям брой донорски клетки. Две десетилетия по-късно идва ред на изпитания със стволови клетки.

Професорът по трансплантационна хирургия и регенеративна медицина мечтае да види всички хора, живеещи с диабет, излекувани. Сега екипът разработва терапия със собствените стволови клетки на диабетика. Стволовите клетки са особен клас.

Имат способността да

се трансформират

във всякакъв тип клетки,

ако бъдат подбутнати

в правилната посока

Шапиро и екип искат да препрограмират генетично собствени кръвни клетки на пациента, за да бъдат подтикнати да се развият като бета-клетки на лангерхансовите островчета на панкреаса, произвеждащи инсулин. Те ще бъдат

трансплантирани, всъщност

вливани, в черния дроб на

човека, където да останат и

да произвеждат

липсващия хормон,

смятат учените. Според тях супер-черният дроб ще поеме и нормалните функции на панкреаса. Тъй като клетките са собствени на пациента, няма да има нужда от лекарствата против отхвърляне, които придружават традиционните трансплантации. Такъв модел ще избегне голямото неудобство от донорските трансплантации.

Въпреки успехите от прилагането на Протокола от Едмънтън, негова слабост е, че пациентите трябва да приемат цял живот имуносупресори – лекарства за потискане на имунитета с цел да не отхвърли той донорските клетки. Това може да причини множество сериозни странични ефекти. Друг проблем е, че с темповете, с които се увеличават болните от диабет, ще е невъзможно да се осигурява достатъчно донорски материал. Дори на местата, където терапията може да се прилага, до нея имат достъп само хора, живеещи с най-тежките форми на диабет.

Друг екип на университета - Андрю Пепър и Грегъри Корбут, работят, за да направят трансплантациите по-достъпни в условията на дефицит на донорски клетки. Те установяват, че

за трансплантация може

да се използват клетки от

новородени ГМО прасенца

Пациентите ще получават локално лекарствата против отхвърляне - директно в клетките вместо в цялото тяло. Така, казват учените, ще се избегнат обичайните странични ефекти от имуносупресията – трудно лечение на рани и инфекции. Терапията изглежда много обещаваща, още повече че осигуряването на донорски материал ще е много лесно.