ВМА удвои потреблението, За “Пирогов” отиват по 9 тона дневно

Тази COVID вълна хем препълва болниците, хем и извън реанимация много пациенти имат нужда от кислород. България е в криза с доставките му.

От два месеца производители на кислород сигнализирали за проблема, но властта реагира едва този уикенд. А в петък увери, че недостиг няма.

В понеделник обаче зам.-здравният министър д-р Тома Томов и шефът на агенцията по лекарствата Богдан Кирилов викнаха производителите на спешна среща. На нея се реши с кислород да се снабдяват приоритетно болниците за сметка на индустрията (кои производства ползват кислород - виж в карето). Всеки петък болниците ще докладват наличния кислород и ще правят прогноза на нуждите си за следващите 7 дни.

Минат ли обаче приетите в болница 9000 души, става критично, защото ще трябва да се спре снабдяването на индустрията, каза Марин Димитров, шеф на “Сол”. Освен тази фирма кислород произвеждат  “Линде Газ”, “Ерликид” , “Сиад” и “Месер” , съобщи за “24 часа” здравното министерство.

" Сол" прави по 60 тона кислород дневно и вече ги разпродава напълно.

“Преди произвеждахме по 60 т на ден и оставаха 3-4 тона, така че да се натрупва в резервоари. От месец нивото им се понижава и резервоарите останаха празни”.

Според Анна-Мария Аксинте, управител на “Линде Газ”, ръстът спрямо миналата година е 30%. Но потреблението е като през пролетта. Тогава в реанимациите имаше над 800 души, а приетите в болница бяха около 10 500, Сега са 680 и съответно 7973.

Според Димитров разликата от миналото е, че сега кислород на пазара няма. “Защото съседните държави не продават, за даэ имат за собствените си нужди”, обясни той. До пролетта България купувала от Румъния по 200-250 т допълнително. Но сега там има мого болни и износът е ограничен.

През уикенда "Сол" купила 80 т от Гърция, Албания и Хърватска заради нарастващите нужди на болниците, които обслужва “Но те ни ги дадоха като услуга. Там също расте консумацията и не може да разчитаме дългосрочно на тях”, уточни той.

Другата причина за завишените нужди от кислород според експерти е употребата на хай-флоу (high-flow, англ.) апарати.

Това са системи, които подават много по-голямо количество кислород и се използват при терапия на тежко засегнати малко преди да бъдат интубирани. Употребата им не е толкова масова, но разликата в количеството кислород, което използват, е значителна.

“Видяхме в Италия, където беше изключително тежко положението през 2020 г., че ползват хай-флоу апарати. Те подават 50-60 л кислород в минута, а нормалните - 15-16 л в минута. И тук се сдобиха с такива апарати”, обясни Мартин Димитров.

Вече почти е стигнат максимумът кислород, заявяван преди от болниците. Тогава на седмица се доставяли 1000 т. Само "Сол" доставяла по 650 т заедно с румънския, а сега - 400 т, колкото е нийният капацитет.

Най-голям ръст в потреблението има в София. В Александровска болница например преди искали по 8-9 тона на седмица, а сега искат толкова на ден.

В “Токуда” също има ръст - от 10 т на седмица, сега поръчват 10 т през ден. По 9 т дневно използват и в “Пирогов”, а в столичната “Света Анна” - по 3-4 тона на ден.

В Пловдив и областта не се е стигнало до ситуация болница да изпита недостиг на кислород, обясни директорът на РЗИ д-р Сийка Димчева.

“Създали сме специална организация, при която лечебните заведения ни уведомяват с ден - два по-рано, че се нуждаят от кислород. Веднага се свързваме с министерството и ИАЛ. Кислородът се доставя бързо. Така стана през почивните дни с две болници и в понеделник с още една. Получиха веднага необходимите им количества”, обясни д-р Димчева.

Подобна ситуация, но преди време имали и в разградската болница. След сигнализиране до РЗИ и МЗ кислород бил осигурен много бързо. Там нуждите също нараснали значително - от 6 тона седмично на 2 тона дневно. Причината е, че в последните дни там са разкрити общо 105 COVID легла, колкото досега лечебното заведение не е имало през нито една от вълните, обясни директорът на болницата д-р Гечо Жеков.

Забавяне с доставката на една от болниците в Стара Загора имало 2 седмици, но проблемът също бил решен своевременно. В момента затруднения нямало, обясни директорът на РЗИ д-р Станимир Станков.

Няма проблем с доставките на кислород за болниците в Пазарджик, Кърджали и Смолян. Проблем не отчитат и в Бургаско, но в държавната УМБАЛ-Бургас, където се лекуват най-много болни, произвеждат кислорода сами. През есента на 2019 г.

е изградена

собствена

инсталация,

от която по въздухоотводни тръби зарежда всички нуждаещи се отделения. Освен за собствeни нужди доставя и за болница “Сърце и мозък” и КОЦ. Другите болници в областта поръчват кислорода на бутилки от търговци, но и при тях няма недостиг, въпреки че потреблението е скочило в пъти в сравнение с предните 3 вълни, казаха от РЗИ.

С 20% повече са заявките и във Варна, но проблем с осигуряването на кислорода няма. В Девня се намира и един от големите разпространители на медицински кислород - “Цикония” ООД, чиито доставчици са “Месер България” ЕООД и “СОЛ България”.

При заявка с ден предизвестие газът се доставя в бутилки от 40 и 50 л,

цената е 3 лв.

на кубик без ДДС

Депозитът за бутилка е 200 лв.

4,3 пъти е скочила консумацията и във В. Търново, но и там няма проблем със снабдяването.

Болниците не усещат проблем с доставките на кислород, защото производителите се справят със заявките. На ден те могат да произведат общо около 180-200 т за цялата страна, но за да не се стига до недостиг, те информираха здравното министерство в най-ранен етап.

По информация на “24 часа” фирмите сигнализирали за проблема още преди 2 месеца, но от здравното министерство не реагирали, защото от ежедневната справка на РЗИ-тата в страната никъде не се отчитало проблем с доставките. Това обяснили и на срещата вчера от МЗ. РЗИ-тата обаче дават справка за моментната ситуация, която видно и от проверката на “24 часа” не показва проблем. Но те не прогнозират, че с увеличаване на пациентите, расте и консумацията. А дори и 40 т да не стигнат на седмица, това означава 2-3 болници да останат без кислород.

Според производителите решението на здравното министерство да се приоритизират доставките към болниците значително ще ги облекчи и ще им помогне да се справят.

----

Кислород се ползва и за храни, чисти и води

Кислородът има широко приложение извън медицината.

Използва се в хранително-вкусовата, в минната и химическата индустрия, в металургията, за екология и др. Въпреки че е незапалим, кислородът подобрява горенето.

Използва се при опаковане на храни, за защита и контрол на въздушната среда при съхраняване на плодове и зеленчуци. Също така при отглеждане и транспортиране на риба. Кислород е необходим и при производството на озон, за дезинфекция и стерилизация.

При производството на хартия се използва за избелване. Оксидирането на черната луга с кислород води до ограничаване на изхвърляната в атмосферата сяра. Обогатяването на въздуха за горене в пещите за изпичане на варовик пък повишава тяхната производителност.

В химическата промишленост техническият кислород се използва за оксидиране на материали, частично окисляване на въглеводороди, големи количества се използват при газификация на въглища за синтезен газ. Намира приложение за подобряване на дебита в нефтени и газови кладенци и други процеси.

Използва се също за повишаване на капацитета и ефективността на разграждане и унищожаване на опасни отпадъци и отпадъчни материали в пещите за изгаряне на отпадъци, при производството и обработката на метали, стомана, мед, олово и цинк, при рязане и заваряване.

Кислород е нужен при обработка на чиста и отпадна вода, както и при третирането на химически активни отпадъци.

В процесите на пречистване на отпадните води кислородът обикновено се използва на етапа на биологично пречистване като заместител на въздуха и повишава капацитета на пречистване.

При третирането на отпадъци кислородът намира приложение при окисляването на химически активни отпадъци в специални съоръжения, което подпомага тяхното обезвреждане.

Кислородът е широко използван и при производството на стъкло - за подобряване на горенето в пещите и събирателните кофи, понижавайки емисиите на азотни окиси.

При пречистването на води или в целулозно-хартиената промишленост кислородът се използва в неговата алотропна форма - озон, с цел подобряване на реакцията и гарантиране на пълно окисление поради по-високата реактивност на озона.