Досега се знаеше само, че недоспиването увеличава кардиометаболитния риск.
Австралийско проучване допълни препоръките за профилактика на високото артериално налягане. Подобряването на качество на съня се свързва със значително понижено систолно кръвно налягане (горната граница) и повишени нива на липопротеини с висока плътност (HDL), известни като добър холестерол. В същото време удълженото време за сън е свързано с намалени нива на липопротеините с ниска плътност (LDL) - лошия холестерол.
От години се знае, че недоспиването и събужданията нощем, трудното заспиване и другите разстройства на съня увеличават кардио-метаболитния риск, но до момента имаше ограничена информация за въздействието на съня за подобряване на сърдечното здраве.
Новият анализ изследва въздействието на съня в алгоритмите за профилактика чрез промени в начина на живот с цел да се намалят рисковите фактори за сърдечно-метаболитни заболявания. Изводите са оценени като данни с отлична доказателствена стойност.
Наблюденията са от 24-месечно рандомизирано контролирано изпитване с участниците на възраст между 40 и 70 години.
Подборът е бил по водещ критерий
доброволците
да са с три или
повече кардио-
метаболитни
рискови фактора
като например хипертония, хипергликемия, дислипидемия.
На изходно ниво са събрани данни за артериалното им налягане, нивата на липидите и кръвната захар, антропометрични параметри като ръст, тегло и обиколка на талията (последният показател говори за рисковото коремно затлъстяване - натрупване на мазнини около вътрешните органи) и начина им на хранене. За научна “чистота” на резултата в извадката не са включвани хора с установено сърдечносъдово заболяване, животозастрашаващи съпътстващи диагнози или бъбречно заболяване.
Участниците били разделени на две групи. Едните са консултирани по-персонализирано със съвети конкретно за тяхното състояние, другите - инструктирани с универсалните обичайни препоръки за здравето. Оптимизирането на начина на живот с оглед качеството и количеството на съня било ръководено от медицински сестри. Допускането е, че това ще ограничи сърдечно-метаболитните рискове, тъй като сънят въздейства върху сърцето, съдовете и обмяната на веществата чрез ендокринологични механизми.
Първичните резултати оценяват обективни и субективни данни за диетата, съня (чрез актиграфия), физическа активност и кардио-метаболитния риск (като стойности на артериалното налягане и нивото на кръвната захар).
Методът, чрез който е оценен сънят, използва
устройство с
големината на
часовник, което
непрекъснато
се носи на
неактивната ръка
по време на продължително проследяване. Най-често се комбинира с дневник на съня, който изследваните попълват ежедневно. След 2 години при контролното проследяване се оказва, че подобреното качество на съня се свързва със значително понижено систолното кръвно налягане и повишени нива на липопротеините с висока плътност. А за същия период удълженото време за сън е свързано с намалени нива на лошия холестерол - липопротеини с ниска плътност. На тази база изследователите смятат, че оптимизирането качеството на съня е свързано с подобрени кардио-метаболитни рискови фактори.
Коментари