Акценти в интервюто:

  • Ако имунизираме повече възрастни, ще махнем мерки
  • Бих останал редовен министър при съгласие за големи реформи

- Д-р Кацаров, останахте здравен министър и във втория служебен кабинет. Какви са вашите цели?

- Първо - но то ми е наложено от обстоятелствата - е ситуацията с COVID. Ще трябва да преодолеем и тази вълна. Засега ситуацията е спокойна. Няма хаос с настаняването и лечението на болни. Има лекарства. Създадохме и амбулаторна процедура за COVID, за да намалим натиска върху болниците. Имаше доста трудности, докато я пуснем, и сега има, докато заработи. 

Другият голям проблем е ваксинацията. Опитваме да “интензифицираме”  кампанията и другата седмица ще има нови инициативи да убедим хората да се ваксинират. Най-важно е да се ваксинират старите хора, защото сред тях смъртността е най-голяма. Ако направим това в по-голям процент, ще можем да махнем и мерки, и ограничения. 

И още 2 много важни неща. Едното е да направим бюджет за здравната каса и държавния бюджет за догодина. Другото е медицински дейности, към който да прехвърлим повече от болничната в извънболничната помощ чрез  анекс към Националния рамков договор. Правим промяна в Наредбата за специализациите на младите лекари, за да се подобри възнаграждението им и условията на работа, но тя не може да реши всички проблеми. Целта ни е специализантите да бъдат третирани като пълноправни лекари.

- Лекарският съюз обаче е с резерви за прехвърлянето на дейности от болничната помощ. Нужни били повече средства.

- И двете. Има амбулаторни процедури, но те не работят. На документи са разписани, но продължават да се изпълняват в болниците поради разлика в цените и др. Има и много други дейности, които могат да се извадят. 

Искам да се дадат и повече възможности за изследвания извън болниците. Да не се налага заради скенер или магнитен резонанс да влизаш в болница. Имам и амбицията да премахнем тази неяснота с 24-часовото разположение на личните лекари. Знаем, че няма как да се изпълнява, но продължава да седи като нормативно изискване.

 - Процедурата за безплатни прегледи и лекарства обаче се оказа труднодостъпна в някои райони, където не могат да се разкрият COVID зони. Какви са причините и търсите ли решения на проблема?

- COVID зоните са допълнителна възможност. Те не отменят отговорностите на общопрактиквуащите лекари, на болниците, на спешната помощ. Ако наблизо няма COVID зона, хората ще се лекуват, както досега.

- Но те не могат да изписват от безплатните лекарства.

- Досега никой не можеше. Сега се изписват само в COVID зоните. Ако няма COVID зона, личните лекари да могат да се включат. Това може да се съгласува между НЗОК и лекарския съюз. Промяната зависи от тях.

- Липсват на пазара медикаменти от безплатните, а и за половината от тях все пак ще се доплаща.

- Забранил съм износа на лекарствата, които най-често се използват при COVID. Надявам се това да помогне на пазара да се появят тези, които липсват заради реекспорта. Лекарствата, за които говорите, не се използват толкова масово и далеч не при всички с COVID. При амбулаторното лечение говорим за леки и средно тежки случаи. Би трябвало поне половината от тях да останат само с наблюдението, без да им предписват лекарства.

- Разрешихте бустерна доза. 

- Да. Тя е за хора с имунен дефицит, онкоболни, възрастни, медици на първа линия. Трябва да са минали поне 6 месеца от имунизацията.

- За колебаещите се личният ви мотив да се ваксинирате може да бъде пример. Какъв бе той?

- Най-добра защита има при преболедували и ваксинирани. Преболедувах, и то тежко, и се предполага, че съм я изградил. Но още по-добра е, ако си и ваксиниран. Вторият мотив е възможността да пътуваш. С преболедуването я имаш до 6 месеца. И трето – няма как да отправяш призиви към хората да се имунизират, а ти самият да не си.

- Къде срещате трудности?

- Много трудности срещам с всяко нещо. Включително с това да убедя хората и медиите, че това, което предприемам, е добро. Генералните проблеми идват от неясната обща ситуация. Трябваше да сме правителство за два месеца, а вече минаха 4, следват още 2 и не е много ясно дали няма да са повече. Тази неяснота води до липса на хоризонт. Първият ми хоризонт е бил за 2 месеца и когато планираш действия, набелязваш възможните за този период. Както стана с пожизнения ТЕЛК. Но ако знаеш, че хоризонтът е по-дълъг, планираш по-дългосрочни неща. Пречи и липсата на Народно събрание и на възможност да предложиш законови промени.

- Преди 4 месеца започнахте ударно - с разкрития, с уволнения. А проф. Тодор Кантарджиев - в България като него не са толкова много.

- Пенсионирах го заради навършване на възраст.

- Не смятате ли, че заслужаваше да получи признание?

- В държавната администрация признанието е заплата и той го е получил.

- А “Александровска”. Данните ви за състоянието ѝ биват оспорвани. 

- Ситуацията в болницата е каквато я показаха извършените одити.

- Как се спряхте на д-р Атанас Атанасов за директор?

- Д-р Атанасов има опит като мениджър. Познавам го отдавна. Исках да бъде външен човек, тъй като вътре се създаде напрежение между отделни групи лекари. А и няма кой знае какъв избор от добри здравни мениджъри.

- Защо отстранихте проф. Богов?

- Въпросът бе изнесен от Съвета на директорите, че са взимани решения без участието на един от членовете му. Не може така да се управлява.

- Резонно ли е уволнението на проф. Балтов?

- Разбрах от медиите. За освобождаването му решението е мое и то е обосновано с проверката и установените факти, с досиетата на болните и отчетените клинични пътеки. А че работодателят му го е отстранил като работник, този въпрос трябва да го отнесете към него. Решението не е било съгласувано с мен.

- Според медици в “Пирогов” проблемът е в тежката документация, която изисква НЗОК. При заявявано желание за дигитализиране в системата това санкциониране не е ли в обратна посока?

- Случилото се в “Пирогов” е установено по безспорен начин от НЗОК - неизвършена дейност за близо 1 млн. лв. Какво друго да направи в този случай принципалът на болницата, освен да смени управителя?

- Изясни ли се казусът около втория ви прием в “Пирогов”? Лекуващият ви лекар обяви, че са ви правени изследвания по пътека, без да лежите в болницата по собствено желание.

- Темата е приключена. Не съм лежал в болница, а на мое име е отчетена дейност. Това, мисля, стана ясно.

- Има ли лично отношение в решенията ви?

- Не.

- Появиха се коментари за връзка с инвеститорите на бъдещата частна болница, която ще се строи в Казичене, и затова сте дали разрешение за строеж? Така ли е?

- Не съм издал разрешение.

- Тогава НЗОК защо излиза с готовност да финансира дейности, които ще се извършват в нея?

- Защото е такъв редът, когато се подаде заявление за нова дейност, независимо дали е в нова или съществуваща болница – иска се становището на касата, на лекарския съюз. За последната година това е 39-ата такава процедура, която минава през МЗ.

Въпросът за новите болници или дейности има две страни. От юридическа гледна точка законът е предвидил определена процедура с изисквания към всеки, който желае да разкрие нови дейности, болница и пр. Когато са спазени, администрацията трябва да издаде съответното разрешение или обратното. То подлежи на съдебен контрол и ако министърът откаже или издаде разрешение, то може да бъде оспорвано в съда.

Другата страна е дали трябва да има такива ограничения, защото касата не плаща издръжка на болници. Нашата каса плаща за лечение на болни, следователно разходът ѝ не зависи от броя на болниците, а от този на болните. При средно 2 млн. хоспитализации годишно разходът ще нарасне, ако броят скочи на 4 млн., но няма никакво значение дали ще са в 100, или 200 болници.

От гледна точка на пациента колкото повече доставчици има на дадена услуга, толкова по-добре за него.

- Въпросът е защо да се строи до София, където е концентрирана най-високоспециализираната медицина, докато във всеки друг регион нуждата от подобно лечебно заведение е по-голяма.

- Така е. Има много болници, защото в НРД е записано повечето дейности да се извършват в тях. Ако го променим да се извършват в доболничната помощ, броят им ще намалее. До това страната да е на първо място по брой болници на глава от населението са довели правилата, въведени от правителствата преди нас. А това, че се строят в София, Пловдив, Варна или Бургас, е следствие на естествения поток на хората.

Едно от нещата, които може да повлияят на този процес, е да се коригира финансирането на дейности в болници в икономически затруднени региони, както е в други държави.

Нашата здравна система прави обратното. Чрез медицинските стандарти се пренасочиха парите от малките към големите болници, от изостаналите към развитите региони. Правителствата в последните 10 г. са направили така правилата, че да имаме много болници и заедно с това да са концентрирани в големите градове. Сбъркана е цялата организация на здравната система и това е една от причините за лошите резултати, включително и с пандемията, защото тя е тежко дебалансирана.

- С кое от постигнатото до момента като здравен министър се гордеете най-много?

- С всичко. Ако се върна, пак бих го направил по същия начин.

- Бихте ли останали здравен министър, ако ви поканят в редовен кабинет?

- Канили са ме два пъти за редовен кабинет. Не съм станал министър, защото бих го направил само ако има съгласие и готовност да се работи по дисбалансите, за които говорих, и промените, които трябва да се направят - да се премахне монополът на здравната каса, да създадем конкурентна среда сред осигурителите, да балансираме системата, да повишим качеството на медицинските услуги, да намалим разходите, да привлечем пациенти от други страни, които да идват да се лекуват, защото медицината е икономиката на бъдещето. Не трябва да гледаме на здравеопазването като държавен разход, а като стопанска дейност, която може да носи включително приходи в бюджета.

- А какъв е профилът на подходящия за този пост човек?

- Трябва да е политик в добрия смисъл на думата – човек, който да има сърце за проблемите на хората и разум как да ги реши.