Две стари лекарства могат да излекуват тумор в мозъка

Диагнозата "глиома" е смъртна присъда. Този вид рак на мозъка убива половината от болните до 1 година след откриването му. Другата половина умират до 3 г. Освен че е много агресивен, той е и най-често срещаният вид рак на мозъка. И най-модерните терапии постигат удължаване на живота на болния само с няколко месеца.

Тази мрачна картина обаче може да се промени драстично, и то много скоро, ако резултатът от опитите с мишки на един швейцарец бъде получен и при клинични изпитания с хора. Надеждата това да стане бързо се дължи на факта, че Дъглас Ханан от Технологичния институт в Лозана използва 2 стари лекарства, които се предписват редовно. Тяхното действие е изучено отдавна, а страничните им ефекти върху хора са определени като безопасни.

Иронията тук е, че двата медикамента нито са били разработвани като антираково средство, нито някой досега ги е използвал за лечение на рак, съобщи сп. "Кенсър сел".

Едният се казва имипрамин. Той повишава нивата в кръвта на хормоните серотонин и норепинефрин, служещи като сигнални молекули между нервните клетки, и така действа като антидепресант. От изследвания на други учени се знае, че при хора, които приемат редовно това лекарство, случаите на глиома са по-редки от средностатистическите.

Д-р Ханан дава имипрамин на мишки, които са моделирани генетично да развият глиома. При мишки с тумори в ранна фаза ефектът бил поразителен. Те живели средно 31 дни, докато нелекуваните с имипрамин мишки изкарали едва 13 дни. При мишки с тумор в късен стадий и разсеял се из целия мозък лекарството почти нямало ефект и смъртта била още по-бърза.

Дисекция на умрелите гризачи показала, че лекарството стимулира процес, наречен автофагия на клетките. Това е естествена реакция по време на недоимък. При нея някой по-маловажни елементи на клетката биват разграждани от самата нея с цел по-важните да продължат да функционират.

Става явно, че имипраминът е прилъгал туморните клетки на глиома да превключат в режим на автофагия (самоизяждане), при който те спират да растат и да се делят.

Превключването се дължи на един от страничните ефекти на имипрамина: стимулираното производство на вътреклетъчна сигнална молекула, наречена цикличен АМП. Това вещество има много и различни роли, но една от тях е да регулира автофагията.

Логично, следващият въпрос, който докторът си задал, е дали страничният ефект може да се усили дотолкова, че туморните клетки да се самоизядат до смърт. И тук влиза в действие второто лекарство - тиклопидин. То рутинно се предписва като антикоагулант и също стимулира производство на циклични АМП. Когато го смесва с имипрамин и го дава на болни мишки, тези с ранни тумори изкарват по 90 дни - 3 пъти по-дълго в сравнение с лекуваните само с имипрамин. А мишките с глиома в късен стадий живеят средно 36 дни. После дисекциите показали, че туморните клетки наистина са умрели от автофагия.

Дали тази комбинирана терапия ще даде същия ефект и при хората, предстои да се провери. Но понеже лекарствата са налични, проверката ще е силно опростена. Ако действат, прогнозата за болните от глиома вече няма да е толкова мрачна.