Мона Лиза с диагноза висок холестерол

Микеланджело имал камъни в бъбреците. Лекари диагностицират произведения на изкуството.

Тя винаги е обградена от тълпа и образът ѝ провокира въпроси. Коя е? Към кого гледа? Какво крие потайната ѝ усмивка?

Отговорът на последния въпрос е висок холестерол. Но той не се крие зад усмивката, а под лявото ѝ око. Сициалианският патоанатом проф. Вито Франко постави диагноза на Мона Лиза ксантелазма - образуване на бели петна около очите, което прераства в мастно натрупване. Точно такова доброкачествено натрупване под левия клепач има Джокондата. Проф. Франко забелязва, че дясната й ръка изглежда подута. Според него това е липом - доброкачествен тумор от мастна тъкан, често срещан при жени между 30 и 50 г. 

Италианският патоанатом се отдава на диагностициране на близо 100 произведения на изкуството - египетски скулптури и ренесансови картини. “Болестите са част от човешкото тяло. Те не са предмет на метафизични или свръхестествени измерения”, казва проф. Франко, който представя проучванията си още през 2010 г. на европейски медицински конгрес във Флоренция.

Друга картина, на която поставя диагноза, е “Менините” на Веласкес, която изобразява бъдещата императрица Маргарита-Тереза Испанска в голяма стая. Тя е обградена от придворни, стражи и куче. Едно от децата вдясно от нея страда от рядката болест синдром на Маккуи-Олбрайт - необичаен растеж на костната тъкан и деформиране на скелета. Освен нея детето има и проблеми с щитовидната жлеза. За това професорът съди по отоците на шията и препоръчва на маслено изрисувания си пациент да увеличи приема на йод. 

“Портрет на млад мъж” на Ботичели е част от постоянната изложба в  галерията във Вашингтон. Младият мъж има синдром на Марфан. За това заболяване д-р Франко съди по няколко белега - необичайно дълги и тънки пръсти на ръката и изкривяване на стойката. Рядкото генетично заболяване е свързано с нарушения в съединителната тъкан. Хората, страдащи от него, са високи, с дълги крайници и дълги, тънки пръсти – точно като младия мъж. 

“Грозната дукеса” на Куентин Масис дължи природната си грозота на рядко генетично заболяване.

Най-тежките увреждания при този синдром са свързани със сърдечните клапи и аортата. Засягат се и белите дробове, очите, но повечето от видимите симптоми засягат скелета. Наблюдава се изкривяване на гръбнака и проблеми с гръдната кост. Късогледството и астигматизмът също са често срещани, което обяснява странния поглед на младежа.

Интересна за поставяне на диагноза се оказва картината “Алегория на любовта” на Аньоло Бронзино. На нея са изобразени Венера и синът ѝ Купидон. Двамата са в бяло и силно контрастират на тъмния фон, където са се скрили няколко ключови фигури. Една от тях е на мъж, който е изпаднал в агония. Той се държи за главата и очевидно изпитва много силна болка. Причината за това най-вероятно е мозъчна инфекция, която освен главния засяга и гръбначния мозък. Затова той се е превил и е притиснал силно ръце към главата си. 

Една от най-известните картини на XVI век “Старата жена” на Куентин Масис, позната също като “Грозната дукеса”, е смятана за гротескна, но медицината за нея казва друго. Жената изглежда странно, защото вероятно страда от специфично генетично заболяване. Вдлъбнатите очи, деформираните ръце, необичайно голямото разстояние между носа и устата и

нарушените

ноздри говорят за

синдрома

на Паджет.

Проф. Вито Франко дори е поставил диагноза на една от най-видните фигури в изкуството – Микеланджело. Според патоанатома италианският ренесансов художник има камъни в бъбреците.

“Много от картините наистина изобразяват човешки заболявания. Много от произведенията от XIV-XV век са изключително реалистични и ни дават сведения за това кога са възникнали някои заболявания и дали начинът на живот ги е провокирал някак”, добавя германският лекар. В България сред лекарите не липсват привърженици на изкуството, а също и не липсват преподаватели, на които им допада идеята да се преподава медицина чрез диагностика на картини.

Един от любителите на изобразителното изкуства е изпълнителният директор на УМБАЛ “Св. Екатерина” проф. д-р Генчо Начев. Той самият преподава кардиохирургия в Медицинския университет в София. Не използва метода с преподаване чрез картини, но му симпатизира.

“Диагностиката на картини е доста нестандартен метод за преподаване, но той цели да засили наблюдателността на бъдещите лекари Така се обективизира това, което пишат книгите. Дали обаче, когато Да Винчи като е рисувал Мона Лиза, е уловил умишлено този детайл с мастните петна около очите, или това си е негова интерпретация, няма как да знаем сто процента. Определено ако на студентите се покаже този пример, те ще свързват Мона Лиза с високия холестрол”, казва проф. Начев, който смята, че всеки преподавател трябва да направи лекциите си атрактивни за студентите.

Необичайният метод за преподаване на една от най-отговорните професии вече е факт, и то в университети, които са част от “Бръшляновата лига”. Медицината в изкуството привлича любопитните погледи освен на студентите, и на посетителите в галерии. От години в художествената галерия “Прадо” в Мадрид всеки посетител може да разбере от какво страдат изобразените на всяка една от изложените картини. За целта има специално оставен каталог, който дава основна информация за произведенията, история, описание на сюжета, както и вероятната болест, от която страдат нарисуваните хора, а галерията съдържа над 1300 картини.

Туристите от поколението Y търсят двойници на ренесансови картини. Младежите иронизират класическото изкуство, като го преобразуват в мемета.

Докато едни изучават изкуството от медицинска гледна точка, то други го иронизират в интернет пространството. Младите туристи от поколението Y се забавляват с произведенията на изкуството по няколко начина.

В социалните мрежи има десетки снимки на ренесансови портрети, до които позират техни млади двойници. Някои от посетителите на музеи и галерии изненадващо много приличат на лицата, нарисувани преди стотици години.

Брада, коса и телосложение са напълно еднакви, а някои от двойниците дори позират за снимка по същия начин, както са застанали нарисуваните на портретите. Някои са се облекли точно като своите двойници, а по-изобретателните пък са се подготвили специално за снимката, като с подръчни материали са се доближили до външния вид на нарисуваните. 

Много от тях носят украшения, които не може да се намерят в днешни дни и затова например едно от момчетата е ползвало пластмасов бандаж, който имитира червения колан на двойника му. Това съвременно иронизиране на изкуството дори прераства в по-големи шеги.

Потребителите на социалните мрежи създадоха ново течение в интернет ентъртейнмънта. Става дума за така наречените мемета. Това са изображения с кратък придружаващ ги забавен текст. Популярни са и мемета с класически картини. 

Някои смятат, че това доближава изкуството до младежта, а други са на мнение, че това си е чиста вандалщина над класическите картини. 

Млад мъж използва подръчни материали като червен пластмасов бандаж, за да имитира старинния накит на своя двойник. СНИМКИ: АРХИВ

Момиче, което специално се е облякло като своята двойница от картината.