44% от умниците с коефициент над 160 се оплакват от алергии

Хората с висок коефициент на интелигентност плащат със здравето си за своите способности и прозрения. Защо умниците по-често страдат от психични разстройства? 

Смята се, че тези индивиди се отличават от останалите в много области на живота. Те получават най-доброто образование, имат престижни професии и имат по-високи доходи от останалите.

Но според учените именно високият коефициент на интелигентност е причина за психични разстройства, депресия, биполярно разстройство, състояния на тревожност, хиперактивност, дефицит на внимание, както и алергии, астма, имунни проблеми.

Проучване, публикувано в Journal of Intelligence, изследва механизмите в основата на това явление.

IQ е постоянно усъвършенствана система за тестване на това, което наричаме интелигентност.  Тя е културологично понятие, така че един инженер, художник или психолог ще разбере тази дума по различен начин. Тя е абстрактно понятие и придобива смисъл в различни културни контексти. Използва се и думата "интелектуален" за образовани хора, които решават сложни проблеми, като използват логиката, интуицията, креативността, опита и мъдростта.

Изследвани са 3715 членове на американската "Менса" (Mensa International е най-голямата и най-старата организация на хора с висок коефициент на интелигентност в света). Целта била да се види доколко те страдат от болести в сравнение с хората със среден коефициент на интелигентност.

Оказва се, че за интелигентните е с 20% по-вероятно разстройство от аутистичния спектър, с 80% - дефицитът на внимание, а повишено ниво на тревожност се определя при 83%. Свързаният риск е 2,82. Тоест, за тях има 182% по-висок риск да развият поне едно от тези разстройства.

Този риск е с 213% по-висок при тях за алергии, със 108% за астма и с 84% за автоимунни заболявания.

Страстта за решаване на проблеми и загадки предизвиква т. нар. интелектуална свръхвъзбудимост и свръхреактивност на централната нервна система на най-интелигентните. Това допринася за дълбокото разбиране на същността на нещата, помага в научната и творческата работа. Но от друга страна, тази повишена реактивност на нервната система води до пренапрежение, а като следствие - до депресия или емоционална нестабилност като вид защита срещу пренапрежение.

Известно е, че интензивният емоционален отговор на околната среда сред писатели, художници и поети изисква постоянно преосмисляне и размисъл. Ако тази потребност не намери добра форма на изразяване – т.е. не се превръща в роман, живопис или поетична творба, тя води до повишена тревожност, до мания или дори до депресия.

Хората с повишена нервна възбудимост, способност за съпричастност и съчувствие могат да реагират по-силно от средноинтелигентния човек на обикновени, безобидни външни стимули (звук, цвят) просто защото имат по-висока способност за възприятие. Но като се натрупват без подходящ изход, тези реакции намаляват стресовата устойчивост.

Тогава дейността на имунната система се нарушава, защото тялото вярва, че е в хронична опасност. Няма значение дали тази опасност е реална или въображаема, тя стартира каскада от физиологични реакции: произвеждат се изобилно хормони, невротрансмитери и сигнални молекули. Когато тези процеси се активират твърде често, тяло, мозък и имунен баланс са засегнати. И има астматични и алергични симптоми, както и автоимунни заболявания.

Надарените деца често са алергични или астматични. Данните от проучването показват, че 44% от хората с коефициент на интелигентност над 160 страдат от алергии по-често от останалите на своята възраст.

Свръхчувствителността към външни събития или събития от менталния свят, както и претоварвания, които умниците издържат, ги излагат на риск.

Обсесивното мислене, тревожността, преживяването, които съпътстват дълбоките умствени процеси и интелектуалната работа на учени, поети и др., могат да причинят т.нар. "замръзване" на психиката им в състояния на "удари", "бягане". А то задейства каскада от имунологични събития. Защото в идеалния случай имунната система трябва да постигне баланс между възпалението и противовъзпалителния отговор. Имунният сигнал трябва да "светне" и да угасне. При хронично свръхвъзбуждане тази система не е достигнала равновесие и затова алергичните сигнали се активират хронично.

За да не им се влоши животът, за умниците е важно, както за никой друг, "да си спомнят грохота на гръмотевицата, следващ светкавицата". Сезонът на меланхоличните дъждове не трябва да се забравя в случай на провал. Ако те са психически подготвени за това, може да се надяват на много години творческа работа в здраво тяло.